229 Jezikoslovni zapiski 23  2017  2 МАрия рАчевА Рядката бългаРска дИалектна дума свещ ‘цвят, coloR’ И нейнИте веРоятнИ славянскИ съответстИя Cobiss : 1.01 Redka bolgarska narečna beseda svešt ‘barva’ in njeni morebitni slovanski ustrezniki Za redki bolgarski apelativ svešt ‘barva’ se predlaga, da je nastal s poznim narečnim pre- hodom c‑ > s‑ na podlagi psl. *květjь kot izpeljave iz *květiti ‘barvati’ in ‘cvesti’. Za možna ustreznika za bolg. svešt ‘barva’ se zdita gluž. kweć in dluž. kwiś ‘cvetenje’, ki nadaljujeta psl. *květjь s poznejšo premeno lužiškega refleksa ‑c < *‑tj. Ključne besede: bolgarska in slovanska etimologija, etimološki problemi drugotnih oblik The Rare Bulgarian Dialect Lexeme свещ ‘Color’ and Its Possible Slavic Cognates This article argues that the rare Bulgarian noun свещ ‘color’ succeeded Common Slavic *květjь due to the late dialect transition ts‑ > s‑, with *květjь a derivative of *květiti ‘to color; to bloom’. It points to Upper Sorbian kweć and Lower Sorbian kwiś ‘blossoming’ as likely cognates of Bulgarian свещ ‘color’. The two words succeeded Common Slavic *květjь via a late change of the Sorbian reflex ‑c < *‑tj. Keywords: Bulgarian and Slavic etymology, etymological problems in secondary forms Общоизвестно значение на бълг. свещ ж.р. и на запазените в народните го- вори форми свѐща, свѐшча, свѐкя и др. е значението ‘пръчица от восък, лой, стеарин и др., с фитил в средата, която служи за осветление’. Покрай него съ- ществуват и метафорични по произход значения, срв. например разпростране- ните в някои северозападни български говори свещ ‘луна’, свъчà ‘върлина на кладенец’ и др. Специализирани съвременни значения на свещ са ‘вид елек- трическа запалка в устройството на автомобила’ и ‘мерна единица за сила на светлината във физиката’. Бълг. свещ и свѐща с варианти са домашни думи с отдавна установен произход, за чиято основа обикновено се сочи праславян- ското нарицателно с индоевропейски произход *světъ ‘светлина’. Според С.Б. Бенрщейн (Бeрнштейн 1974: 306), не винаги ясната разграничимост между индоевропейски и праславянски образувания позволява да се предполага и девербативен произход на праславянското образуване *světja, чиито продъл- жения, представени във всички славянски езици, са nomina instrumenti със същото основно значение като това на бълг. диал свѐща и варианти. Различно от споменатото по-горе общославянско значение е значението ‘цвят, color’, представено у Геров 5: 143 като трето значение на свещ (свѣщь). Значението е илюстрирано с текста: Виното не е на тая свещ, и е изтълкувано 1 230 Мария Рачева  Рядката бългаРска диалектна дума свещ ‘цвят, color’ и нейните ... 230 с помощта на руското преводно съответствие не того цвета. Приведените от Геров български синоними шар, ренк, боя и техните руски преводни съответ- ствия цвет и масть сочат, че бълг. свещ в посочения текст назовава пред- ставата ‘цвят, color’ в нейната обичайна връзка със зрителните възприятия от лъченията на слънчевия спектър. При оскъдното внимание към семантичните данни, както и към семан- тичния анализ въобще, с което е известен етимологичният речник на Ст. Мла- денов, не предизвиква изненада липсата на интерес у този автор към засвиде- телствуваното само у Геров значение ‘цвят, color’ на общобългарската дума свещ (свѣщь) с подразбиращо се обичайно значение, която е изтълкувана в речника чрез общоприетата етимологична връзка със свят (свѣтъ) (Младе- нов ЕтР: 574). Макар и засвидетелствувано в авторитетен лексикографски източник, необичайното значение ‘цвят, color’ на бълг. диал. свещ (свѣщь) не е намерило място и в богатата колекция от книжовни и диалектни, основни и производни форми с техните звукови варианти и значения, която е пред- ставена при тълкуването на свещ с варианти в академичния БЕР 6: 545. Не е ограезено и при свързаните с тях фразеологични съчетания. В БЕР 6: 545 са посочени две праславянски форми: *světjа и *světjь. По- край традиционното определение на първата от тях като образуване от *světъ ‘светлина’ с праславянска наст. ‑jа, известни съмнения може да предизвик- ва праславянската давност на формата *světjь, тъй като съответната ѝ ново- българска форма свещ (у Геров покрай свѣщь са представени и диалектни- те варианти свѣчь, свѣкь, свъчь) не е засвидетелствувана в старобългарския език и няма съответствия в останалите славянски езици. Затова може да се предполага, че съвременната българска форма от ж.р. свещ с посочените у Геров диалектни варианти е вторична, възникнала в самостойната история на българския език. Възможно е да става въпрос за обратна деривация на свещ с варианти като форма за ед.ч. от твърде често употребимата в някогашния традиционен бит форма за мн.ч. свѐщи на запазената на диалектно равнище форма свѐща с варианти, по модела на някои често употребими домашни съществителни от ж.р. като напр. нощ, мн.ч. нщи, или пещ, мн.ч. пѐщи. Съ- ществуват обаче и двойки праславянски именни образувания с наст. -jь и -ja, които не са с отименен, а с отглаголен произход, като напр. *cědjь и *cědja : *cěditi, срв. бълг. диал. цежд, но рус. диал. цжа, или *lъžь и *lъža : *lъgati, срв. рус. ложь, но бълг. лъж. Затова словообразователната аналогия води до предположението, че изходен за именните образувания *světjь и *světjа може да е праславянският отименен глагол *světiti > бълг. свѐтя и т.н., срв. споменатото вече предположение на Бернщейн 1974: 306. Обяснението на рядкото и странно значение ‘цвят, color’ на бълг. свещ не- съмнено е свързано с трудности. Затруднява преди всичко фиксацията на това особено значение в един-единствен лексикографски източник, както и 2 231 Jezikoslovni zapiski 23  2017  2 231 липсата на данни за местоговора. Не са известни и свързани с представата ‘цвят, color’ значения при съответствията на бълг. свещ и варианти в дру- ги славянски езици, както и при продъженията на възлизащите към същата основа праславянско нарицателно *světъ > бълг. свят и т.н., а също и при праславянския глагол *světiti > бълг. свѐтя и т.н. Тук не следва да се взема предвид представената у Шустер-Шевц (Schuster-Šewc 8: 750) староруска форма свѣтъ ‘Blume, Blüte, Wiese’ в която с- вместо ц‑ е резултат от допус- ната буквена грешка. Като цветоопределящи, но в условния смисъл, могат да бъдат отбелязани едва далечните в езиковоисторическо отношение значе- ния на някои сродни с праслав. *světъ думи от други индоевропейски езици: стинд. śvetá- ‘бял’, авест. spaēta също, лит. šveĩsti ‘лъскам’ и др., които са свързани с ахроматичните по същество представи ‘светъл’ и ‘блестящ’. Зрителното възприятие на лъченията от слънчевия спектър, което бива назовавано с праславянското съществително *květъ > бълг. цвят/цвет в зна- чението му ‘багра, cоlor’, е обаче полихроматично. Това съществително бива тълкувано като именно образуване с -о- вокализъм: *kotо‑, от същия ие. глаголен корен *ḱet‑, към който възлиза и праслав. *světъ, но с предпола- гаема вторична кентумизация на началната съгласна. Впечатляващият па- ралелизъм между възлизащото към ие. *ket‑ праславянско съществително *květъ (> бълг. цвят/цвет и т.н.) и възлизащото към ие. *ḱet‑ праславянско съществително *světъ (> бълг. свят/свет и т.н.) е мотивирал припомнено- то от О.Н. Трубачов (в ЭССЯ 13: 163) Брюкнерово определение „Kwiat jest to samo słowo co i świat“ (Brückner 287). Необходими допълнения към това ярко, но все пак крайно определение на Брюкнер са вариантността на начал- ната съгласна (за която вж. подробно ЭССЯ, цит. м., с литература) и различ- но осъщественият исторически развой при свързаната с една и съща зри- телна представа дълбинна семантика на двете праславянски думи: ‘lumen’ > ‘mundus’ при *světъ и ‘lumen’ > ‘flos’ и ‘cоlor’ при *květъ. Значението ‘cоlor’ не е застъпено във всички славянски езици. С оглед на посоченото дотук, един евентуален опит за обяснение на бълг. диал. свещ ‘цвят, cоlor’ чрез пряка връзка с праслав. *světjа ‘вид традицион- но приспособление за осветление’ изглежда неприемлив, въпреки примам- ливата възможност за аналогия с исторически осъществения при ред про- дължения на праслав. *květъ семантичен развой ‘lumen’ > ‘cоlor’. Няма следи от подобен развой при съответствията на българска дума свещ, свѐща и ва- риантите ѝ в други славянски езици. Много по-вероятно изглежда, че засви- детелствуваното у Геров бълг. диал. свещ ‘цвят, cоlor’ представя променен звуков облик на друга дума. Трябва да се предполага, че първоначална форма на бълг. диал. свещ с посоченото значение е била формата *цвещ, продължаваща едно прасла- вянско именно образуване *květjъ, nomen actionis с наст. -jь от основата в 3 232 Мария Рачева  Рядката бългаРска диалектна дума свещ ‘цвят, color’ и нейните ... праслав. *květiti с изходно значение ‘придавам цвят, оцветявам’ и ‘цъфтя’, срв. рус. диал. цветúть ‘красить, окрашивать’ (Даль), бълг. оцветя също и др., срв. и бълг. диал. цветѫ ‘цъфтя’ в текста: Това още не е цветило (Ге- ров 5: 522). Началното с‑ вместо ц‑ в бълг. свещ ‘цвят, color, оцветеност’ от изходна форма *цвещ със същото значение може да бъде определено като резултат от късна, осъществена на българско диалектно равнище комбина- торна промяна, аналогична на промяната ц- > c- във формата с неизвестен местоговор седж ‘вода, варена с пепел’, която е представена у Геров (5: 157) заедно с цедж (цѣджь) и цежд (цѣждь). Посочените варианти продължават праслав. *cědjь, производно с наст. -jь от основата в праслав. cěditi > бълг. цедя и т.н. Същата промяна е осъществена и в представената пак у Геров (5: 315) производна форма съждѐц ‘пепелива вода’ (изписано е с неетимологич- но ѫ: сѫждецъ), отново с неизвестен местоговор. Тази форма е възникнала от първоначално *сеждѐц < *цеждѐц. Гласната ъ от е < ѣ в съждѐц е както в свъчà ‘свещ’ (Ново село, Видинско), което подсеща, че съждѐц с посоченото значение произхожда от северозападен български говор (вж. тълкуванията в БЕР 7: 657). 1 В българските народни говори е осъществена и обратна, също късна комбинаторна промяна с > ц, свързана в този случай с основата *svět‑, срв. цветѐн ‘светѐн’: вода цветѐна (Миладинови 299; Панчев 322), цвѐтя ‘светя’ и цвѝтелен ‘светъл’ (Тресанче, Дебърско – Сб. Илиев 1: 278; Панчев 322), цвѝтулка ‘животина цвитка’ (мияци в Дебърско – ИССФ 2: 303; Панчев 322), цвѝтка ‘светулка’ (Геров 5: 521). Посоченото дотук разкрива своеобразието на връзката между засвиде- телствуваната у Геров българска диалектна дума свещ ‘цвят, cоlor’ < ‘оцве- теност’ и общобълг. свещ ‘вид традиционно приспособление за осветление’. Тази връзка е основана на късното формално изравняване между двете забе- лежително съзвучни, може би и еднакво образувани, но различни български думи. Късно възникналото съзвучие между тях е все пак неслучайно. В ос- новите му стои дълбоко родство, свързано с ранен период от историята на праславянския език в неговия индоевропейски аспект. Извънреден интерес по отношение на предложеното тук тълкуване на бълг. диал. свещ ‘цвят, cоlor; оцветеност’ от изходно *цвещ < праслав. *květjь представят някои вероятни съответствия на думата в лужишките ези- ци, чиято закономерна съотносимост със същата праславянска форма *květjь изглежда също затруднена от появата на по-късни формални изменения. Това са засвидетелствуваните, покрай горлуж., доллуж. kwět м.р. ‘цвят на растение; цъфтеж’, по-различни форми горнолуж. kwěć м.р. и ж.р. ‘цъфтеж’ 1 Един по-късен запис от говора на Ново село, Видинско, документира и вариант чедж ‘луга, лишия’ (архивни материали Ницолов, ДА). Форма цедж ‘луга за омекотяване на преждата’ е засвидетелствувана за Трънско и Пирот (архивни материали Любичев, ДА). Вариант на същата дума цекь със значение ‘утайка от пепел’ е отбелязан за говорите на Каменица, Кюстендилско, и Велес (СбНУ 40: 136). 233 Jezikoslovni zapiski 23  2017  2 и долнолуж. kwiś м.р. също. Отбелязвайки особената горнолужишка форма kwěć като “по-стара”, Шустер-Шевц (Schuster-Šewc 8: 750 и сл.) я определя като продължение на праформа *květь, за разлика от съвременно kwět м.р. като съответствие на продълженията във всички останали славянски езици на праформата *květъ. Реконструкцията *květь на Шустер-Шевц не е намерила подкрепа в ЭССЯ 13: 162, където, покрай горно- и долнолужишката форма kwět м.р. с посоченото значение, е приведена без коментар сред продълженията на праслав. *květъ и формата kweć м.р. и ж.р. ‘цъфтеж; цвят на растение’ с от- пратки към речниците на Мука и Пфул. Така представена, горнолужишката форма kweć следва да се възприема като вторична по отношение на kwět. Подобна преценка не буди може би принципни възражения, тъй като отбеля- заната от Шустер-Шевц по-голяма старинност на kwěć не изключва сама по себе си вторичния, или дори по-различния, произход на тази форма. Нарочен коментар заслужават в този смикъл както краесловието на kwěć ‘цъфтеж’ покрай kwět със същото значение, така и засвидетелствуваният за kwěć жен- ски род. Тези особености допускат определението на горнолужшката форма kwěć ж.р. ‘цъфтеж’ и на долнолужишката форма kwiś като продължения, с вторична промяна на очаквания закономерен лужишки рефликс –c в -ć или ‑ś, на същата праславянска форма *květjь, която се оглежда в анализирания по-горе български звуков вариант свещ ж.р. ‘цвят, cоlor, оцветеност’ с изхо- ден облик *цвещ. Звуковата промяна при посочените лужишки форми може да е била осъществена по завършека на някои често или ритуално употре- бявани престижни думи като напр. mać и maś < *mati ‘майка’. Интересни биха били в този смисъл контекстовите предпоставки, които биха могли да се съдържат в сочените като източници за горнолуж. kwěć ‘цъфтеж’ стари католически църковни песни заради обичайно честото при подобни текстове споменаване на Божията майка. За отбелязване е диаметралната раздалеченост по периферията на сла- вянската езикова територия на предполаганите реликтови продължения в български и лужишки на едно праславянско именно образуване: *květjь, nomen actionis с наст. -jь от основата в праслав. *květiti. Незнаичителни са обаче разликите в значенията им ‘цвят, color’ и ‘цъфтеж’, които съответ- ствуват на значенията ‘оцветявам’ и ‘цъфтя’, засвидетелствувани за продъл- жения на изходния за *květjь праславянски глагол *květiti (вж. по-горе), а появата на посочените нееднакви и късни звукови промени: свещ < *цвещ в самостойниея рязвой на бългрския език и kwěć, kwiś <*kwěс в самостойния развой на лужишките езици, е нерядко наблюдавано явление при изолирани образувания. 234 Мария Рачева  Рядката бългаРска диалектна дума свещ ‘цвят, color’ и нейните ... лИтеРатуРа И съкРащенИя БЕР = Български етимологичен речник 1–, София, 1971–. Бернштейн 1974 = С.Б. Бернштейн, Очерк сравнительной грамматики славянских языков, Москва, 1974. Геров = Н. Геров, Речник на българския език с тълкуване речите на български и руски 1–5, Пловдив, 1895–1904. ДА = Диалектен архив на Института за български език при БАН, София. Даль = Вл. Даль, Толковый слoварь живого великорусского языка 1–4, Москва, 1955. ИССФ = Известия на Семинара по славянска филология при Университета в София 1–9, Со- фия, 1905–1948. Миладинови = Д. и К. Миладинови, Български народни песни, Загреб, 1861. Младенов ЕтР = Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския език, София, 1941. Панчев = Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, Пловдив, 1908. Сб. Илиев = А. Илиев, Сборник от народни умотворения, обичаи и др. 1, 1889. СбНУ = Сборник за народни умотворения и народопис 1–52, София, 1889–1963. ЭССЯ = Этимологический словарь славянских языков 1–, Москва, 1974–. Brückner = A. Вrückner, Słownik etymologiczny języka polskiego, Kraków, 1927. Schuster-Šewc = H. Schuster-Šewc, Historisch‑etymologisches Wörterbuch der ober‑ und nieder- sorbischen Sprache 1–5, Bautzen, 1978–1996. Povzetek Redka bolgarska narečna beseda svešt ‘barva’ in njeni morebitni slovanski ustrezniki Za bolgarski dialektizem svešt ‘barva’ z doslej neraziskanim redkim pomenom ‘barva’ se domneva, da je nastal s poznim narečnim prehodom c‑ > s‑ na podlagi psl. glagolnika *květjь s pripono ‑jь iz psl. *květiti ‘barvati’ in ‘cvesti’. Verjetna ustreznika za bolg. nar. свещ ‘barva’ < *cvešt sta gluž. kweć in dluž. kwiś ‘cvetenje’, ki odražata, pod vplivom končaja nekaterih pogosto ali obredno rabljenih apelativov (prim. mać in maś ‘mati’), red- ni lužiški refleks c < *tj kot ć ali ś. Reliktni značaj nadaljevanja psl. *květjь v bolgarščini in lužiščini podpira njihova ohranjenost v diametralno nasprotnih delih slovanskega jezi- kovnega prostora. Pomenske razlike nasproti osnovnemu praslovanskemu glagolu *květiti so neznatne, različne zvočne premene, ki so nedvomno potekle v samostojnem razvoju teh jezikov, pa pri izoliranih tvorbah niso redek pojav.