287 Jezikoslovni zapiski 23  2017  2
людвиг селиМски
за пРоИзхода на петнайсет бългаРскИ думИ
Cobiss : 1.01
K izvoru petnajstih bolgarskih besed
V članku se analizira 8 besed, pretežno narečnih, zvečine podedovanih, ki so bile zavoljo 
specifičnih glasovnih sprememb, besedotvornih posebnosti ali pisnih deformacij napačno 
interpretirane v BES (Bolgarskem etimološkem slovarju) ali štete za nejasne; 7 drugih be-
sed pa je semantičnih ali besedotvornih arhaizmov, ki v BES niso bile podvržene analizi.
Ključne besede: pisne deformacije, disimilacija, izposoja, poenostavitev
On the origin of fifteen Bulgarian words
This article analyzes eight words, mainly dialect lexemes and mostly inherited, that due 
to specific sound changes, word-formation features, or graphical deformations have been 
wrongly analyzed in BED (the Bulgarian Etymological Dictionary) or considered ob-
scure. Seven other words that are semantic or word-building archaisms that were not in-
cluded for analysis in BED have been studied.
Keywords: graphic deformation, dissimilation, borrowing, simplification
В статията се разглежда произходът, словообразувателният строеж и пър-
воначалното значение на 15 български думи. Относно 6 от тях се дискутира 
по тези проблеми с БЕР, при 1 – със С. Илчев, а 1 е счетена в БЕР за неясна. 
Останалите 7 от интересуващите ни тук думи не са били анализирани в БЕР.
Думите се анализират по азбучния им ред. 
Влашко ножче – от влах или от улàк? Определението влашки в съчетание с 
ножче (влашко ножче) се привежда сред производните от етнонима влах в 
дефиницията на значението на „влашàк ‘несгъваем нож с ножница, влашко 
ножче’ (Вакарел, Ихтиманско)“ (БЕР 1: 164, под влах). Словосъчетанието 
„влашко ножче“ се среща в песенния фолклор. Инициалното в- тук е пора-
ди свръхстарателност. Тук влашки няма нищо общо с етнонима влах, нито с 
Влашко (Румъния). То е от название за лице, завършващо не на -х, а на -к, а 
започващо не с в-, а с гласната у-. Това название е улàк (в мн. ч. улàци), за-
емка от тур. ulak, -ğı ‘куриер, пратеник’. Така са наричали „човек, нарочно 
изпратен нейде с писмо или за друго нещо; саия“ (Геров 5: 431). То е заето 
и в румънски (olac) и в други балкански езици (БЕР 8: 628, под улàк). Oсвен 
паралелната форма улàка, умалителното улàче и прилагателното улàшки, Н. 
Геров привежда и словосъчетанието улашки кон, съответстващо на рум. cal 
de olac, а също така и фрагмент от народна песен с прилагателното улàшки: 
0
1

288 Людвиг Селимски  За проиЗхода на петнайсет български думи 288
„Бальо въз Янка отиде,/ Че извади ножче улашко,/ Улашко и касапско,/ У 
клето се сърце рани“ (Геров 5: 431).
Отбелязваме го в Свищовския дамаскин в словосъчетанието „олáците 
цареви“ (Милетич 1923: 473), на което съответства „послáнници цáревы“ в 
Троянския дамаскин (с. 270 [вътр. пагинация]) и Тихонравовския дамаскин 
(с. 139б, вътр. паг.).
Вощанин ‘воин’. Според С. Илчев (1969: 116) в основата на ФИ (фамилно 
име) Вощански е залегнало ЛИ *Вощàн, което – не съвсем уверено – той 
извежда „от диал. *воскян ‘восъчен’ – във връзка с употребата на восъка 
в черква за свещи (?)“. Н. Ковачев (1995) не отбелязва лично име *Вощан. 
А сред подобните на предполагаемото *Вощан „от диал. *воскян ‘восъ-
чен’“ с алтернация ск ~ щ са отбелязани вòщен, вощенка, вощеница, вощина 
и др. (БЕР 1: 176–177), но сред тях няма съществително *вощан/*вощян. 
По всяка вероятност ФИ Вощански се базира върху прозвище от название 
като отбелязаното в Свищовския дамаскин вощáнинь ‘боец, воин, войник’, 
което съответства на названия за ‘воин’ в паралелни текстове от други 
дамаскини – все като превод на грц. στρατιώτης ‘войник’. Срв. бълг. (от 
Свищовския дамаскин) „и кажеше óти сьм вощáнинь Iсусу Назарáнину“ 
(Свищ. дам. 173) и грц. „καὶ ἔλεγεν, ὃτι εἴναι στρατιώτης τοῡ Ναȥωραίου 
Ἰσοῡ“ (Θησαυρός 1971: 532).
Л. Милетич, който публикува Свищовския дамаскин, помества думата 
вощáнинь в списък от „По-редки български думи“ в паметника, като при-
вежда няколко употреби (Милетич 1923: 60). А според нас бълг. вощáни-
нь (по-рядко вощaнúнь) е заето от румънски език. То съответства на рум. 
оşteàn ‘войник, боец; военен’, образувано с наст. -eàn от òşti, форма за мн. 
ч. на думата оàste (остар.) ‘военна служба; войска, армия; война, сражение, 
битка’, извеждана от лат. hostem < hostis ‘чужд’, а напоследък се смята „от 
трако-илир. произход“ (Vinereanu 2009: 587). На българска почва е развило 
протетично в-, може би не без асоциация със синонимното воин.
„Пашайши нареч. ‘безгрижно, напълно свободно’ (Тиквеш). – Може би от 
основата с паша (вж.), срв. тур. paşasi ‘с качествата на паша’ [...]“ (БЕР 5: 
115). По-добре „от основата на паша“, отколкото „от основата с паша“. А 
пашайши не можем да приемем за наречие с наст. -si поради очевидната 
фонетична разлика между изгласното -йши на загадъчната дума и крайното 
-si на така предполагaната изходна форма. Най- вероятно е зад привидно 
еднословното пашайши да се крие изафетното съчетание *пашà ишѝ, в 
което освен пашà (тур. paşa) има още две морфеми: лексикална (корен-
на) *иш (от тур. iş ‘работа’) и служебна, с морфосинтактична фyнкция на 
изафет – крайното -и (от тур. -i). Предполагаемото изходно турско словосъ-
четание е *paşa işi ‘работа/грижа на паша’, подобно по строеж и преносно 
2
3

289 Jezikoslovni zapiski 23  2017  2 289
значение на тур. çocuk işi ‘детска (много лесна/незначителна) работа’ (по 
АкТБР 2009: 294).
См’ồнвам гл. нсв., см’ồна св. ‘удрям до смазване’ се среща на много места 
в Смолянско и Ардинско (Стойчев 1983: 340). То не е отбелязано на азбучно 
място в БЕР 7, а липсва и сред производните от основното мна ‘отделям 
влакната от паздера на лен и коноп’ и др., от псл. *męti, mьnǫ (БЕР 4: 396–
397). В него забележително е запазването на мекостта на съгласната пред 
широкото родопско ồ, явяващо се застъпник на коренната предна гласна (от 
псл. *ę ~ *ь), което е характерно за родопските говори, срв. см’ồна и пол. 
zmiąć ‘смачкам, измачкам’.
Сồстук и състук ‘водопад’. Сồстук ‘водопад’ (Брезе, Смолянско) се извежда 
„от сồскук също (вж.), с дисимилация к–к > т–к. Срв. състук, скòкут“ (БЕР 
7: 358). Но формация скòкут липсва на азбучно място. И паралелното състук 
‘водопад’ (Лясково, См) се извежда „от първоначално сскок също, съставено 
от съ- [...] и скок ‘водопад’ [...] и дисимилация к–к > т–к, срв. сồскук ‘водопад’ 
(Върбово, См), сòскукь също (Беден, См), с неударено о > у [...]“ (БЕР 7: 697). – 
Според нас анализът на сồстук/сстук е неприемлив. Промяна в корена на 
този хидронимен термин е претърпяла само гласната о, която в неакцентира-
на позиция се редуцира: о > у. Предполагаемата „дисимилация к–к > т–к“ би 
била уникална, а въобще не е наложително да се реконструира формация с 
корен скок. А сстук ‘водопад’ (Лясково, См) и паралелното сồстук ‘водо-
пад’ (Брезе, См), с широко ồ (< ò), си представяме като варианти на същест-
вително *съ‑сток (от глагол *съ-стека), застъпващо диал. псл. *s‑sъtokъ 
(: *s‑sъtеkti), подобно на по-простото сток (: стекà [се]), от псл. *sъtokъ 
(: *sъtеkti) за ‘място, където две или повече реки се сливат, стичат в една; 
сток’ (Геров 5: 261). Участващата в повторната префиксация представка *s- 
на глагола *ssъtеkti, мотивиращ съществителното *ssъtokъ, се различава 
не само формално – по вокализацията на *ъ в силна позиция (*sъ- > съ-//
сồ-), но и семантично. За разлика от c- (< *sъ-) в сток (< *sъtokъ : *sъtekti), 
означаваща ‘събиране/стичане на водите на два или повече потока/реки в 
един’, началната представка съ-/сồ- (< *s-) на по-сложното сồ‑с‑тук/с‑с‑тyк 
(< *s‑sъ‑tokъ) ‘водопад’ означава ‘отделяне (на водния поток) от едно земно 
ниво и падане в друго, по-ниско’. Префиксът съ- (< *sъ-) в диалектния хи-
дронимен термин съответства на стб. предлог съ за ‘отделяне с посока отго-
ре надолу’. А в съвременния книжовен език няма „семантично съответствие 
между предлога с и префикса с-“, „глаголите с представка с- са обикновено 
стари образувания, в които представката е споена здраво с корена формално 
и семантично“ – тя днес не е словообразувателно активна (Спасова-Михайло-
ва 1978: 203–204). Относно така предполаганата семантика на инициалната 
представка срв. родоп. са‑сỳркам (са) ‘свличам (се)’, съ-влека (с вокализирана 
4
5

290 Людвиг Селимски  За проиЗхода на петнайсет български думи
ерова гласна), с-влачище, с-валям, с-лизам, с-мъквам, с-немам, с-пада ‘слиза, 
смъква се, спуска се’ (Селимски 1996: 35–36; 2016: 68).
*Спàждам се достоверно ли е по форма, или не? Глагол спàждам се ‘влиза-
ме един в друг; спояваме се, спаяме се’, с употреба в изреч. Кьунковете са 
спаждат един с друг. МСб. XVI–XVII. 406, както и отглаголно съществително 
спаждане „с. ср. от спàждам се. Спояване“, отбелязва Т. Панчев (1908: 295–
296). Този глагол не е включен за анализ в БЕР 7. От синонимните в дефини-
цията на значението му спояваме се, спаяме се може да се предполага, че и в 
загадъчното спажадам се имаме префикс с-. Според нас обликът спаждам 
се е възникнал в резултат от погрешно разчитане на буквата *н като п, т. 
е. вместо снаждам се, каквото Т. Панчев не отбелязва на отделно азбучно 
място. Но все пак в подобен контекст се отбелязва и дума, която смятаме за 
сродна с интересуващата ни тук. Това е нàдушка „мястото, дето две неща се 
спаждат, се съединяват едно с друго; частите, с които се спаждат две неща. 
Нъ кьỳнкъ нàдушката. Търново, МСб. XVI–XVII. 406“ (Панчев 1908: 220). 
И в приведената дефиниция на семантиката се явява същото „се спаждат“ 
вместо „се снаждат“. А нàдушка е образувано с наст. -ушка за отглаголни 
названия на действия, като диал. съмнỳшка ‘съмване, съмнало’, разг. почер-
пỳшка ‘почерпка’ и др. То се базира на глагола нàдам или нàдя ‘снаждам, 
наставям’, от който имаме и причастие/прилагателно нàден ‘продължен чрез 
прибавяне на ново парче’ и др. производни, сред които и нàдушка, снàдя и 
търсеното в нашия анализ снàждам ‘наставям нещо; удължавам нещо чрез 
зашиване; съединявам две неща’ (БЕР 4: 471–472), погрешно представено у 
Т. Панчев като недостоверното *спàждам (се), а неправилно и като възвра-
тен глагол – не „спояваме се“, а спояват се, т.е. биват споявани, а всъщност: 
кюнковете биват снаждани или кюнковете ги снаждаме. 
„Становище ‘гледище, мнение, гледна точка’, ‘място или сграда за престой’ 
(РРОДД). – Срхр. стàновūште ‘гледище, позиция’, словаш. stanovište ‘мяс-
то’, пол. рядко stanowiszcze ‘гледище’. – Произв. от *stānъ (вж. стан), с наст. 
-av-išče“ (БЕР 7: 431). При изброяването на съответствия в другите езици са 
предпочетени и „пол. рядко stanowiszcze“ и „словаш. stanovište ‘място’“, а е 
пренебрегнато чеш. stanoviště, което е най-важното в случая. Защото дори и 
да е на домашна почва образувана думата становище за означаване на ‘място 
или сграда за престой’, не може да се предполага домашно потекло на ста-
новище като ‘гледище, мнение, гледна точка’. С второто значение то е чешка 
заемка, въведена от А. Теодоров-Балан (Иванчев 1983: 321; 1988: 209). В 
предговора към книгата си „Български залиси“ в порядъка на творческа рав-
носметка и не без чувство на законна гордост А. Теодоров-Балан пише, че 
„българският книжевен език си служи днес с няколко десетки думи строени“ 
от негова „ръка изкарани и пуснати на пазар“ (Теодоров-Балан 1956: 4). Тук 
7
6

291 Jezikoslovni zapiski 23  2017  2
той привежда за илюстрация 24 думи и изрази, сред които е и становище. 
А подробен анализ на тази дума публикува по-рано. Според Балан, „да беше 
думата становище произведена у нас от стан, като място, дето се станува 
(дето се стои на лагер), тя щеше да гласи станище [...]. Българската желез-
нична управа е нарекла добре български станище едно място в Русе [...]. А 
формата становище, усвоена еднъж от чешки, бихме запазвали с изгода за 
значение, дето не е работа за ‘стояне’ или ‘застаяне’, но повече за ‘поставя-
не’ (stanoviti, stellen)“ (Теодоров-Балан 1927: 164–165; 1956: 176–180). 
„Ствар остар. ‘предмет, вещ, нещо, твар’, ‘твар, живо същество’ (Ем. Васки-
дович). – Поствербално образуване от стварам (вж.)“ (БЕР 7: 440). – Най-ве-
роятно е то да е заемка – срхр. ствâр. Относно езика на Ем. Васкидович това 
не бива да ни учудва. Срв. подчертаните два сърбизма в следния фрагмент 
от негово изречение: „гол се вратих, без да посвоя нито ботка от сиромашка 
кръв“ (по РБЛ 1: 202). А относно интересуващата ни дума отдавна е изказвано 
мнение, че е хърватизъм в банатския говор (Милетич 1900: 480). 
Стъга (у Геров стѫга) „въже, с което порожат добитък; порожница, по-
рожь, пороже“ (Геров 5: 281), е интересна дума, която липсва в БЕР 7. Ар-
хаичното, както изтъква и С. Младенов, „с/тѫга обл. стар. ‘въже...’; кор. в 
др. отгл. степ. стѧг- в стѣгам“ (Младенов 1941: 616), сродно със стб. гла-
гол въстѧгнѫти ‘стянуть, обуздать’ (SJS I: 342), то застъпва псл. *sъ-tǫg-a, 
от което е и рус. стуга ‘тясна лента’ (Vasmer 3: 33), словаш. stuha ‘лента, 
панделка, ширит’ (Králik 2016: 563), чeш. stuha (и stouha) ‘панделка, корде-
ла, лента’ (Machek 1968: 590), долнолуж. stuga „älter ‘Senkel, Schnürsenkel, 
Riemen’“ (Schuster-Šewc 18: 1370). В някои славянски езици се явяват дру-
ги производни, като словен. stgla ‘ремъче за завързване на чехли’, раз-
ширено с наст. -la (Bezlaj 3: 319), каквото е и приведеното у В. Махек сло-
ваш. stuhľa. A за стч. vztúha ‘първонач. каишка, с която се е пристягала 
обувката към крака’ (Machek 590) и пол. wstęga ‘лента’ (и умалит. wstążka 
‘панделка’), правилната реконструкция е *vъz-tǫga от глагола *vъz-tęgnǫti 
(Mańczak 2017: 363).
„Стърна (да се), -еш, -нал се, гл. възвр. свър. (?) Враг ти се стрънỳло, да 
би ти се! Клетва. МСб. ХХI. Трънско 60“ (Панчев 1908: 300). – Липсва на 
азбучно място в БЕР 8. На Т. Панчев този глагол не е бил ясен откъм сло-
вообразувателен строеж и лексикално значение. Обръщали сме вече вни-
мание върху него, между другото, при анализа на бълг. диал. сутрỳщвам 
‘убивам’ (Selimski 1998: 235–236; Селимски 2016: 81–82). Там се привеждат 
клетви, като Дано го болест тръти!...; Бабник те трътил! Те са от същата 
основа (псл. *trǫtiti), от която много производни привежда И. Дуриданов, 
включително и трътна, но като св. в. срещу тръткам ‘надвивам, събарям 
8
10
9

292 Людвиг Селимски  За проиЗхода на петнайсет български думи
някого’ (Дуриданов 1983: 61). А интересуващото ни тук стърна се смятаме 
застъпник на префиксно-суфиксна формация като псл. *sъtrǫtnǫti, с пред-
ставка *sъ- и наст. *-nǫ- за св. в. от trǫtiti, с формиране на вторично сричково 
-ръ‑/‑ър-, срв. *трътя, трътна, трътнуам ‘повалям’ (БЕР 8: 337) и тър-
тя ‘поваля’, потъртя, потрътвам ‘повалям’ (БЕР 8: 570) и опростяване на 
консонантната група -ртн- (> -рн-), както при загъртам диал. ‘загръщам’, 
пригъртам диал. и загърна, пригърна (БЕР 1: 290, s.v. *грът-). 
Тий ‘това’. Тази рядка диалектна форма не е поместена за анализ в БЕР 8. Тя 
е подобна на местоимението за ср. р. ед. ч. вин. п. ний ‘него’ от банатския и 
павликянския говор, съответстващо точно на диал. (Шуменско) ней (от псл. 
*nьjь), но с промяна на акцентираното ѐ в нова фонема ѝ, различна от ети-
мологичното ѝ (Селимски 1974; 2006: 44–45; 2016: 110). Тя е подобна също 
така и на местоименната форма сий (Селимски 2015: 311–312). 
Новата фонема ѝ (на мястото на ѐ) се различава от по-ниската ụ, явяваща 
се застъпник на етимологичното и, което съвпада с рефлекса на ы в говора, 
както в украински. Става дума за павликянския говор, а интересуващото ни 
тий ‘това’ е от гр. Раковски (Пловдивско). Намираме го също така и в текст 
на основата на този говор от средата на XIX в., чиито съставители са католи-
чески свещеници, родом от същото селище. Ето го в контекст: „Draghi moj 
Spassitel, zaràd tàzi tvója prisvѐta pàhà prejemì dnѐs tij mojѐ nevòlno tѐlo, i dai 
mu pokòra kakvà ti iskasc“ (Arabagiski – Iakovsky 1844: 140). 
За отбелязване тук е важното обстоятелство, че гласната ѝ в местоиме-
нието тий, съвпадаща с гласната в споменаваните ний и сий, трябва да е 
обобщена от тези най-близки семантично и морфологично местоимения. Тя 
в тий не може да бъде непосредствен континуант на твърдата ерова гласна 
на псл. *tъjь. 
Вероятно по същия начин се е формирало и родопското – от Елховец 
(Смолянско) – „тий и тий нарч. Тъй и тъй“ (БДиал 2: 280).
Трна ‘тръпна’, Кракъ ми транѝ, диалектно (Врачанско) (БДиал 9: 330), 
липсващо в БЕР 8. Подобно на стб. оутрънѫти, оутръпати (SJS IV: 715), то 
е с опростена структура на сричката (*tьrp-n- > тръ‑н-), както в сх. тну-
ти, т�нēм ‘1) цепенеть, затекать, неметь, мертветь; 2) затухать, остывать’, 
словен. otrpnиti ‘окочанясам’, словаш. trnúť, -niem ‘1. замирам, вцепеня-
вам се; 2. безпокоя се, вълнувам се’, покрай варианта от XVII в. tŕрnиť, 
-nem ‘1. тръпна, изтръпвам, вцепенявам се (за крак, ръка); 2. вцепенявам се, 
изтръпвам, замирам (от страх)’, чеш. trnouti ‘1. тръпна, вцепенявам се; 2. 
замирам, вдървявам се, вкаменявам се (от страх)’, ztrnouti, ustrnouti, диал. 
(лаш.) trpnuť, пол. tarnąć ‘изтръпвам, вдървявам се, вцепенявам се’, рус. 
терпнуть, укр. потерпнути – все от псл. *tьrp-nǫ-ti (Machek 1968: 652; 
Králik 2015: 628).
12
11

293 Jezikoslovni zapiski 23  2017  2
„Тутòве ‘словаци’ в текст: Женските прасета се „шкупѐват”...Това вършат 
ветеринарните лекари и „тутòве” (словаци) от съседните села... (Банат, 
СбНУ 51, 62). – Неясно“ (БЕР 8: 463). Отнася се за име с окончание за мн. ч. 
-ове, следователно едносрично от м. р. Ако предвидим и редукция в коренна-
та гласна на едносричната основа, т.е., че тутòве може да бъде вм. *тотòве, 
ясно е, че става дума за банатското етнично название тот, за което С. Стой-
ков (1968: 234) пише: „остар. (унг.) Словак. Тòтвете съте сạ уд нàшта вềра 
[т.е., католици: ЛС]. Тутòвете шкупѐват свин’ъте“. Стойков привежда и 
произв. „тòтск’и, -ска прил. остар. Словашки. Тòтск’и йъзùк“ (с. 234). То е 
от унг. Toth ‘словак’, което от XVII в. означава и ‘сърбин’ (Šimunović 1995: 
380). А според П. Скок унг. Тót се отнася „и за хърватите между р. Сава и 
Драва“ (Skok 3: 485). То е заето и в румънски: tot, toţi (обл., остар.) ‘словак’, 
от унг. tót (DLRM 1958: 870). Срв. и рум. ФИ „Tot: ung. tót ‘slovac’. Cf. Tăutu“ 
(Iordan 1983: 459), „Tăut(u): ung. tót ‘slav; slovac’“ (Iordan 1983: 446). Относно 
сематичния развой от етноним към занятие или обществено положение срв. 
грък ‘търговец’, цинцарин ‘търговец’, а най-вече: словаш. valach ‘1. пастир, 
овчар; 2. кон’, чеш. Valach ‘румънец’, a valach ‘пастир (в Изт. Моравия); 
скопен жребец’. Както пише по-нататък Й. Рейзек, „румънските Valaši стиг-
нали при колонизацията на Карпатите чак до Изт. Моравия (оттук моравски 
валаши) и запознали местното население с кaстрацията на жребците, оттук 
названието за скопен жребец“ (Rejzek 2001: 697).
„Търъпънà ж. ‘голям дървен съд, приличащ на корито, който се използва 
при гроздобер’ (Желю войвода, Сливенско). – От тарапанà (вж. тарап-
хана)“ (БЕР 8: 575). – При това тълкуване е пренебрегната семантиката – 
няма никаква смислова връзка между ‘корито за гроздобер’ и ‘работилница 
за сечене на пари’. Най-вероятно е да имаме пореден случай на „графична 
деформация“ на изследваната дума – погрешна замяна на началното *ш- с 
т-. А въпросната дума е шарапанà ‘голямо дървено корито, в което берат 
грозде’ (БДиал 3: 193), шъръпън ‘кораб за грозде’ (БДиал 5: 147), от шара-
пханà (у Геров 5: 574) ‘корито на кола за прекарване грозде’, от ар.-пер.-тур. 
şaraphane ‘винарска изба’ (Георгиев 1978; Селимски 1978; 2016: 10–13).
Углỳтка ‘недоразвито дете’ и сродни. В БЕР 8 се анализират няколко про-
изводни от люде или от забравеното *люд (от псл. *ľudъ) (БЕР 8: 634–634, 
под улюдвам). Но и в този том на БЕР, въпреки старанието за пълнота на 
изследвания речников материал, са останали незабелязани някои словообра-
зувателни и семантични архаизми, за които се намират съответствия в други 
славянски езици. За такова смятаме родопското углỳтка ‘недоразвито [...] 
дете’ (Стойчев 1983: 344), анализирано като субстантивация на прилагател-
но *одл’ỳден, противоположно по значение на вл’ỳдан ‘възпитан’, а съответ-
стващо на словаш. odľudný ‘саможив’, пол. odludny ‘намиращ се, живеещ 
13
14
15

294 Людвиг Селимски  За проиЗхода на петнайсет български думи
далече от хората, странящ от хората’ и укр. вiдлюдний ‘необщителен, уеди-
нен’. Субстантивацията е осъществена с наст. ‑ек/‑к‑, която се среща с ума-
лителна или сингулативна функция в сродната родопска формация л’уткòве 
‘хорица’ (Бдиал 2: 201). За свързването на углỳтка (от *одл’ỳдка) с л’ут-
кòве не пречи нито частичната дисимилация дл > гл, нито затвърдяването 
на л’ > л (вж. БЕР 3: 486). Така углỳтка се очертава като точно съответствие 
на пол. odludek и укр. вiдлюдок ‘необщителен човек, саможивец’ – също 
от субстантивация на прилагателни (пол. odludny и укр. вiдлюдний), срв. и 
луж. wotliudk ‘eremita, Einsiedler’. Срв. също пол. niedoludek ‘който не умее 
да съжителства с хората’, укр. недóлюд(ок) ‘изверг, изрод’, чеш. nelida 
‘безчувствен човек, човеконенавистник’, рус. и укр. ублюдок ‘недоразвит, 
за нищо негоден човек, с низки инстинкти; изрод’. Родопската форма от ж. 
р. на ‑а е резултат от обобщаване на род.-вин. форма (от изрази като „остави 
го този *одл’ỳдка“). А самото родопско люткòве, с уж „неясно образуване“ 
(БЕР 3: 584), кореспондира точно с чеш. диал. lidkové, ľudkové, словаш. 
ľudkovia, пол. диал. ludkowie, белорус. диал. л’уткóв’е, людкове, длж. ludki, 
lutki (Schuster-Šewc 12: 870–871, под lutki
2),
 укр. людки, пол. ludek и се из-
вежда от псл. *ľudъkъ (от основа ľudъ и суф. -ъкъ с умалителна или сингула-
тивна функция (Селимски 1996: 40–41; 2016: 73–74).
Така углỳтка и л’уткòве от родопските говори – несъмнено архаична 
периферия, – ведно с приведените (и други, неспоменати тук) сродни фор-
мации идват в подкрепа на реконструкцията на псл. *оtъľudъkъ (ЭССЯ 37: 
144–145), в основателността на която като че ли се съмнява А. Банковски, 
смятайки пол. „odludek ‘mizantrop’ 1564, sztuczny nowotwór Mączyńskiego 
[...] bez wzorów obcych“ (Bańkowski 2: 378).
Надяваме се, че не само с предложените поправки на известни вече тълку-
вания, но и насочвайки вниманието към някои необхванати за анализ в БЕР 
или/и ЭССЯ български диалектни думи, сме допринесли между другото и за 
утвърждаването на мнението за архаичния характер на родопските говори 
и за тяхното огромно значение за възстановяването на българската част на 
праславянския речник.
лИтеРатуРа И съкРащенИя
АкТБР 2009 = Академичен турско‑български речник, ред. И. Добрев, София: РИВА, 2009.
БДиал 1–10 = Българска диалектология: проучвания и материали I–Х, Cофия: БАН, 1962–
1981.
БЕР 1– 8– = Български етимологичен речник, София: Проф. М. Дринов, 1971–2017–.
Георгиев 1978 = Владимир Георгиев, Относно произхода на диалектното съществително ша-
рапана, Български език 28 (1978), бр. 1, 52–53.
Геров 1–5 = Найден Геров, Речник на българския език, фототипно изд., София: Български 
писател, 1975–1978.

295 Jezikoslovni zapiski 23  2017  2
Дуриданов 1983 = Етимологични бележки към бълг. тръшвам, тръшна, тръшкам, Език и ли-
тература 38 (1983), бр. 2, 59–64.
ЭССЯ 37 = Этимологический словарь славянских языков: праславянский лексический фонд 37, 
ред. А. Ф. Журавлев, Москва: Наука, 2011
Иванчев 1983 = Светомир Иванчев, Александър Теодоров-Балан като проводник на чешкото 
влияние в българския език, Slavia 52 (1983), č. 3–4, 317–321 (= Иванчев 1988: 203–209).
Иванчев 1988 = Светомир Иванчев, Българският език – класически и екзотичен, София: Нар. 
просвета, 1988.
Илчев 1969 = Стефан Илчев, Речник на личните и фамилни имена у българите, София: БАН, 
1969.
Ковачев 1995 = Николай Ковачев, Честотно‑етимологичен речник на личните имена в съвре-
менната българска антропонимия, Велико Търново: ПИК, 1995.
Милетич 1900 = Любомир Милетич, Книжнината и езикът на банатските българи, Сборник за 
народни умотворения, наука и книжнина 16–17 (1900), София: Министерство на народното 
просвещение, 339–482. 
Милетич 1923 = Любомир Милетич, Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII 
век. Български старини VII (1923), София: БАН.
Младенов 1941 = Стефан Младенов, Етимологически и правописен речник на българския кни-
жовен език, София: Христо Г. Данов, 1941.
Панчев 1908 = Тодор Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, събрал, наредил и 
изтълкувал Т. Панчев, Пловдив: Печ. „Труд“, 1908.
РБЛ 1 = Речник на българската литераура 1: А–Д, София: БАН, 1976.
Селимски 1974 = Людвиг Селимски, Българската диалектна фонемна промяна è > ù, в: В памет 
на професор Стойко Стойков (1912–1969): езиковедски изследвания, София: БАН, 1974, 
183–187.
Селимски 1978 = Людвиг Селимски, Думата шарапанà не е тракийска, а арабско-персийска, 
Език и литература 33 (1978), бр. 1, 106–107 (= Селимски 2016: 10–13).
Селимски 1996 = Людвиг Селимски, Значението на родопските говори за възстановяването на 
праславянския речник, Rocznik Slawistyczny 50 (1996), cz. 1, 31–44 (= Селимски 2016: 62–75).
Селимски 2006 = Людвиг Селимски, Етимологични поправки, уточнения и допълнения, в: На-
ционалният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, пос-
ветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28–29 юни 
2005), София: Изд. на СУ в България, 2006, 40–46 (= Селимски 2016: 102–111).
Селимски 2015 = Людвиг Селимски, Об этимологии двадцати слов: дополнения и исправления 
к «Болгарскому этимологическому словарю», в: Памяти академика Олега Николаевича 
Трубачева к восьмидесятилетию со дня рождения (23.10.1930 – 9.03.2002) = Труды Инст. 
русск. языка им. В. В. Виноградова IV: этимология, Москва: Изд. «Вест-Консалтинг», 2015, 
303–322.
Селимски 2016 = Людвиг Селимски, Етюди по етимология и ономастика: studia z etymologii i 
onomastyki, Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2016. 
Спасова-Михайлова 1978 = Сийка Спасова-Михайлова, Семантични съпоставки между пред-
ложната и префиксалната система на славянските езици, Славянска филология 15 (1978), 
София: БАН, 1978, 195–206.
Стойков 1968 = Стойко Стойков, Лексиката на банатския говор, София: БАН, 1968 (ТБД 4).
Стойчев 1983 = Тодор Стойчев, Родопски речник: второ допълнение, Родопски сборник 5 
(1983), ред. Х. Христов и др., София: БАН, 287–353.
Теодоров-Балан 1927 = Алексанндър Теодоров-Балан, Думотворба: гледище и становище, 
Родна реч (Казанлък) I (1927), 163–168 (= Теодоров-Балан 1956: 176–180).
Теодоров-Балан 1956 = Алексанндър Теодоров-Балан, Български залиси с език, книжнина и 
общество. София: Наука и изкуство, 1956.
Θησαυρός 1971 = Θησαυρός Δαμασκηνου του Υποδιακονου και Στουδιτου Θεσσαλονικεως, 
Θεσσαλονίκη: Εκδοτικος οικος Βασ. Ρηγοπουλου, 1971.

296 Людвиг Селимски  За проиЗхода на петнайсет български думи
Arabagiski – Iakovsky 1844 = Petrus Arabagiski – Iakobus Iakovsky, Nauka kristianska ȥa kristianete 
od Filibeliskata darxiava, Rim: Propaganda fide, 1844.
Bańkowski 2 = Andrzej Bańkowski, Etymologiczny słownik języka polskiego, Warszawa: PWN, 2000.
Bezlaj 3 = France Bezlaj, Etimološki slovar slovenskega jezika 3: P–S, dopolnila in uredila M. Snoj – 
M. Furlan. Ljubljana: Mladinska knjiga, 1995.
DLRM = Dicționarul limbii romîne moderne, Bucureşti: Ed. Academiei RPR, 1958.
Iordan 1983 = Iorgu Iordan, Dicţionar al numelor de familie româneşti, Bucureşti: Editura Ştienţifică 
şi Enciclopedică, 1983. 
Králik 2015 = Ľubor Králik, Stručný etymologický slovník slovenčiny, Bratislava: VEDA, 2015.
Machek 1968 = Václav Machek, Etymologický slovník jazyka českého, Praha: ČSAV, 
2
1968.
Mańczak 2017 = Witold Mańczak, Polski słownik etymologiczny, wyd. elektr. pdf, 2017.
Rejzek 2001 = Jiří Rejzek, Český etymologický slovník, Voznice: Leda, 2001.
Schuster-Šewc 12, 18 = Heinz Schuster-Šewc, Historisch‑etymologisches Wörterbuch der ober‑ und 
niedersorbischen Sprache 12, 18, Bautzen: VEB Domowina-Verlag, 1983, 1986.
Selimski 1998 = Ludwig Selimski, Z prasłowiańskiego dziedzictwa leksykalnego w bułgarskich 
gwarach ludowych, w: Prasłowiańszczyzna i jej rozpad, red. J. Rusek – W. Boryś, Warszawa: 
Energeia, 1988, 231–237 (= Селимски 2016: 75–82).
SJS I–IV = Slovník jazyka staroslověnského = Lexicon linguae Palaeoslovenicae I–IV, red. J. Kurz – 
Z. Hauptová, Praha: Akademie věd, 1966–1994.
Skok 3 = Petar Skok, Etimologijski rječnik hrvatskoga ili srpskoga jezika 3: poni
2
–Ž, Zagreb: JAZU, 
1973.
Šimunović 1995 = Petar Šimunović, Hrvatska prezimena: podrijetlo, značenje, rasprostranjenost, Za-
greb: Golden Marketing, 1995.
Vasmer 3 = Max Vasmer, Russisches etymologisches Wӧrterbuch 3: Sta–Ÿ, Heidelberg: Carl Winter 
Universitätsverlag, 1958.
Povzetek K izvoru petnajstih bolgarskih besed
V zvezi s 6 besedami (št. 1, 2, 3, 5, 7, 8, 14) se članek razhaja z BES (Bolgarskim eti-
mološkim slovarjem) oziroma št. 2 s S. Ilčevim, medtem ko je št. 13 za BES ‘nejasna’. 
Preostalih 7 besed (št. 4, 6, 9–12, 15) pa v BES ni bilo analiziranih.
Avtor šteje za izposojo: 1. osnovo za vlaški (ulàk ‘kurir’, tur. ulak); 2. voščanin 
‘vojak’ (rom. oşteàn); 3. pašajši ‘brezskrbno’ (tur. paşa işi ‘paševa skrb’); 7. stanovište 
‘stališče’ (iz češ. stanovište); 8. stvar ‘nekaj’ (iz sbh. stvȃr); 13. tutòve ‘Slovaki’ (iz madž. 
Tót, Tóth ‘Slovak’); 14. tъrъpъna ‘kad’, z napačno branim t‑ nam. š‑ (iz tur. şaraphane 
‘vinska klet’).
Sồstuk/sstuk ‘slap’ (št. 5) ni iz skok, ampak iz korena tok/tek.
V BES niso upoštevani: 4. sm’ồna ‘zmečkam’ (iz *sъ‑męti); 6. spaždam se ‘združim 
se’, z napačnim p‑ nam. n‑ (iz s‑naždam ‘zvežem se’); 9. stъga ‘vrv’ (< *sъ‑tęg‑a); 10. 
stъrna (se) (v kletvi), z izpustom ‑rtn‑ > ‑rn‑ (iz *sъ‑trǫtnǫti); 11. tij ‘to’, z nar. vokalom 
ì, kakor v nij in sij; 12. trъna ‘trenem’ z izpustom ‑rpn‑ > ‑rn‑ (iz *tьrp‑nǫ‑ti); 15. uglùtka 
‘nerazvit otrok’, z disimilacijo ‑dl‑ > ‑gl‑ (iz *otъľudъkъ).