um Bpofi 1. Софил, 1 Августг 1881. Година V. JUGO SLAV JANŠKI Broj I. SOFIJA 13. avgust, 1881. Tečaj V. :■ . > Излкава вскки вто-| Izhaja vsaki drugi Izlazi svaki drugi Ивлази сваки дру-ри мксецт>. ; mesec. mjesec. ј ги месец. Цкна sa год. 5 Фр. j Cena na leto 2 gld. j Cjena na god. 2 for. ! Цена на гид. б дин. г УКАЗТз JVš 478. HHŽ АЛЕКСАНДРи I Сб Божин агалоств и народната волн Кннзб на Бвлгарил. По лредложението на Управлвклции Нашето Мини-стеретвВ на НароДното НросвЈицение, представеиоНамг. стј доклад'1,т i> му ои> 8 шнии 1881 год. лодб ј\з 1831 ‘ • ДОСТАНОВИХМИ И ПОСТАНОВВВАМИ: Cl’. I. Да се дчде едно нособие огб шестотинт« •Фева на ПроФесора Аитоаа Безеншека, за лапечатва-ние втората частгв на свон „ЈОгославански Стено-граФ,в“ каго необходимч> учсбиик-Б no стеногрдфиата. Ст. II. Тан сумма да се вземе ori. опредЈзленната статБн вгб расходшш бшджетв на Министерството na Народното ПросвЈнцеаие за литературни предпринтил. Ст. III. Ис1ГБлнл;ието на настошдии указв се вт>з-лага на Улравлнкмцил Нашето Министерство на Наро-дното Просв1лцение. ИздадентБ вгб г. Руссе на 10 ншик 1881 г. Ha пБрвообразното ст> собственната ржка на НЕ-ГОВО јпСОЧЕОТВО написано : Александрг. Приподписал^; Управлшшции Мипистеретпото на НароднотоТТро-свЈицение; Др. Кон; Иречекг. A'š 478. Mi Aleksander I po Božjej milosti i narođnej volji Knez Bolgarije. Po predlogu upravljajočega Našim Ministerstvom narodne prosvete, predstavljen Nam z dokladom dne 8 junija 1881 pod м 1831. v POSTANO VILI SMO I POSTANO VL JA VAMO: (Л. I. Da se dade subvencija od šest stotin levov Profesorju Antonu Bezenšeku za izdavanje drugega dela njegovega „Ju goslavJanškega Stenografa'1 kot neob-hodno potrebne naučne knjige za stenografijo. Čl. II. Ta svota da se vzeme od opredeljene točke za literarna podvzetja v troškovnem proračunu Ministerstva narodne prosvete. Pl. III. Izpoln jen je predsto jećega ukaza se nalaga upravljajočemu Našim Ministerstvom narodne prosvete. Izdaden v lluščuku dne 10 junija 1881. Na original z vlastno roko NJEGOVEGA VISOČAN-STVA napisano: Ha основаиие на горнингв Укавв на Негово Височе-стио 8ixi>aiu,aiue \ -о течение na „ЈОгосл. Стеногра<и.“ c'b по-хубаиа перспектива, отб коикото н!»кое отб ир-кдишпитТ. тече-НИВ. Истина че досега списамието издавахме сч> гол^јгб труд в, но вижда се, че все иакв сме постигнали вече нРцдо значително, т. е. иостигна.ш сме да се отдава важностБ на нашата зна-иосп, тоже на наи високото »гксто. И това е за нашин пред-м-ктв и за Hac'b творд'к пажно н'1ицо; ааш,ото осп4нв матери-ално олекчение, то ни дава и душевно подкркпленг; .a nosala гашпото деисл вувание, ионеже ш,омт> челов4кт» вижда, че TPWbTb “У < w оц^нива, Toii вБрви cb двоина и троина ра-Достб на работата си. A когато се ВБрши една работа cb pa* достб, то се побТждавагБ Aleksander. Pripodpisan: Upravljajoči Ministerstvom narodne prosvete: Dr. Konst. J ir e ček. КгмЂ нашитк Г-да читатели. 44488 — 3 — Cera зависи ош,е отч. нашата интелигентна публика, ш,ото и тп да почене m> погол^агв размгкрч. да се интересува sa стенограФинта, и нека си земе примкрч. отт. ropi. Нии вб ирочемт. се над^емт., че ш,е се свбератч. около нашето предпри. нтие огце no гол^мо чиело свтрудници, отч> колкото до cera, особенно изч, крл.гове на 6'влгарската учнш,а се младежв. A отб свон етрана ние об^гцаваме, че гце направимч. всичко вђзможно, moro списанието ни да бж,де напт>лнено cu> доб'Бр'Б и згоденЂ материнлЂ, и да излиза редовно, както е ка-зано на заглавието му. По тон начин'Б гце можеагБ да се по-кажемБ тоже достоини за дадената на сиисанието правител-ственна подпорка. редакцилта. Našim gg. čitateljem. Stopajoč v V. tečaj imamo radostno priliko prinesti na čelu našega lista Ukaz Nj. V. bolgarskega kneza, s kojim se dava „Jugosl. Stenografu" znatna podpora. Ne samo z materijalne strani ima ta visoki akt svoje značenje, nego še bolj z duševne strani; ker mi vidimo iz tega da naš dosedanji trud na tem polju nij bil bezuspešen, nego smo dosegli med drugim posebno to, da se je tudi na najvišem mestu vzbudila pozornost za našo stvar i se priznalo naše delovanje. To nam dava navdušenje za bodoče, da se ne plašimo nikakvih zaprek, posebno pa ne ako jih stavljajo ljudje, koji so večidelj prej sejali neslogo na političnem polju, a ker so v teni obziru nemogoči postali, hočejo započeti razdor na polju stenografije. — Takovi ljudje mogli bi s časom postati škodljivi za našo stvar. A da se to izbegne, za to nam ie strokovno glasilo tem bolj potrebno. Dendenes javno mnenje v vsakej stroki blagotvorno deluje, pa tako se nadjamo, da bomo i na tem polju iztrebili plevel, koji je počel poganjati v obliki separatizma, a da izraste povsod plod bratske sloge. To je naš cilj, kojega mislimo da bodo vsi misleči rodoljubi odobravali; i na njih podporo računamo. Posebno naša ipladež naj ima pred očrnita cilj in naj se zbira okolo naše zastave. Uredništvo ИСТОРИЛ HA ОБИКНОВЕННОТО ПИСМО И HA СТЕНОГРАФИЛТА. Всичкитк науки и искуства отт. самото си понвлвание до cera сљ направили малка или голТма крачка кбмб пл.тн — 4 — на своетоусгБВБршенствование. Н-ћкои сг течението навр^метотЂЈ! сж. се пром^нили, ш,ото пБрвоначалната имгб Форма не може да се познае или мж.чно може да се познае. Между т^зи сж, Физиката, математпката, жввопиството, музиката, медицинатаидр. Кђмђ искуствата, които сљ. се понвили вт> нап старо вр^ме може да се причиели и писмото т. е. искуството sa писание; нч> тр^бва да се призвае, че това искуство вт> днешното си упо-тр46ление е на много ниска степенв вч> своето усввБршен јтво-вание, и в'Б оравнение сх гол^мата му важноств вт> челов^ћ-ческии живот'Б е много малко развито, зап!,ото не отговара на туи което се очаква ott> него: да б^л^жи говорхтт.. Да ли вадачата на иисмото е, както нг1зкои миелнтх, само да за-бкл-ћжваме н-ћкои н^гца за да не ги забраваме? Не, главната задача на писмото е, да б-ћл-ћжи говорхтв точно и пђлно, и to В'Б сљвцата минута когато се чува, a не малко илн много по-сл-fe, ваш,ото тогава тр-ћбва да повикаме na вомопџ, пам-кгвта, н'б Koit не 8нае, че пам-ћтБта често ни лше. Осв^нт. това сб паагћтвта можемт> само да си спомнемБ смис-БЛБта на н%кои говорв, a да си го припомниагв дума но дума това е неввз-можно, a това е много ижти наи-важното. ДпесБ вћче високо се почита девизгБТ'Б: „ча<гБТ'Б e пара“ т. е. вр-ћмето е паи-гол^мо богатство. Ha тоз'б девизв отгова-рвтБ hobhtIj откритин: телеграФ-Бтч., жел-Јззницата, параходгБТБ различнит'1> Фабрнки и др., нт. нашето обикновенно писмо не отговарн на тч.зи девиза, и отб тази страна е всна иеговата недостаточностБ. Като сх, гл1?дали тази слабоств и недостаточноств на оби-кновенното писмо, различпи мислптели отч. старо и ново. вр-кме се трудили да измпслвтб писмо което да отговарв на тбзи ea-дача, и смолучиди сљ.: свставили сљ. разни системи, които но разни начиии сљ. досчигиали до с'БВБршенствата на иисмото. Т-ћзи нзмислители се наричат'Б стенограФИ, a тФхнит'ћ сб-стави се паричатБ стенограФмл. Нин in,« разпледаме тбзи стенограФпн, какБ се е paeiui-вала в-б ра8пи вр^мена и при равпи народи, дор,ук да достигпе до (Јлаввнит^ вБобте и до КЗгосдавниитћ частно. Но преди да погл1»днеагБ на мисмото, което се иамира на високата степенв на сноето ус’БВБршенствование — на стенограФивта, ие 1це е иалишно да знаем-Б началото на обикновенното висмо и н-кговото раавитие. Человђчнскии родт. е вече рано чувствовадч. потр^ба да 64л%иси равни важци сдучки, които с& ограждади живота му, ~ 5 — за да не се потошат-ћ в-б потока на аабвението, a да се па-8НТБ отТј родБ вт> родЂ; јгб при това м^чно е било да се ш-намери начинБ, които да удовлетори на тази потр%6а. Наи-HanpertT> наи-гол^м-Б помогцникб е било уподоблението, което неискустна рж.ка сгб главни черти е слабо изрисовала: нт» сгб подобие е било вгБ8можно само да си представлвваме н^ш,ата, a мисли и отвлечени поивтии не е било вч>зможво да се из-разат Б ст> подобие. Но по-подирч, сч> видимит'); н^ша наченали симболически да 08иачаватгБ отвлеченитћ понвтин, и сб това писмото направило една стљмка иапред'Б. Ha тосч. (тепенБ стои иисмото ош,е до днесв у Ки гаицитк, на такава етеиенБ е било у Егивтевит^ и се наричало идеино писмо. Както челов"ћк'Б наи напредч. се показал'Б наклоненгБ да подражава, т би cera му било лесно и да симболизира : a отб подражание до симболнзирание пРма гол'ћма разлика, завдото и на двћт'1) извор*БТ'Б се намира в'б челов^зческото естество. Нт> мжчно е било да се прРмине от'Б идеиното писмо кгбм'б гла-совното; a това е било iiOTp'hćno, заш,ото с/б бврвото развитие на говор-Бт'Б и тгби недостаточното писмо е останало огце на* вад'Б, и се ивила иотр^зба да се сл-fee писмото ст> езика, анака да се отд-кли отгб понвтието a да се сгведини ст> гласа. Както си изразнваме мислигћ ст» ввукове, т-би да ги б-^л-Јзжи и гла-совното ииемо с'Б видиши знакове. Нан-добт>р'Б примРрБ за начингБТ'Б no които се е разви-вало писмото ни показвчтч. египетскит'1; ероглиФи: Египтенит-b 8a да означали думата старецч., исписвали единч. прегБрбавенБ человг1;к’Б с_б то-1;жка ш> рж.ка; человЗисв сб лжлгб и етрРла овначавало ловец'Б, a челов^ческа Фигура с'б стегната ржка от'б страна означавала млшрение и заканвание; двг1> ноз^ј озиа-чавали ходение. Египетската религин е дала поводб за симбо-лизирание, загцото пр^дставлввала своиствата на божествата вб подобив. За богинн ИрисБ симболч. е било кравата, ea бо-гиив МутгБ = Hcvpeoa, за КнеФ'Б = овца сб рогове на главата. Рибата е била у Римлвшп'1ј симболг за непривтелство, зашото Tsi е била ва '1'ћх'Б нечисго едение. И вслРдствие на симболи-8 1цив1а отвлеченигћ (аб;трактни) ионвтин се означаватв с'Б ви\имит1> иредмћтни (к нкретни) ашштин: староствта — ст» старецв, духатв сб слБвчеви лљчи. Егииатскии езшсв с ималч> както много други езпци за раани понвтив елици ивражсниа, вапр. ири = OKO и правв; и анакБ на окото означавалв глагода правц; окото е било ош,е e — симболт. и на 6onb Озириса. Ба=Н01Дна врана и душа, и ет, врана означавали душа. A оттова лесно сж. дошле подирБ на мисђлб с'Б сљш.итћ Фигури да означаватт. слогове и букви. Т'би Фигурата на орелгБ означавала буква a загцото орела се наричалв ахенг. OcB'feHB ероглиФит^Егивтснит-ћ c-sv имали евнш,еническо или тби нар^чено иератическо, писмо което бидо наи скратено еро-глиФическо писмо, и ДвМОТИЧесКО или пародно писмо което има-ло по-много скратнванин и по-малко число знакове. (СлЕдва). Ha Хврватски иаписалт. A. I>. Превожда Тончо Мариновт>. НАУКА ЗА БГГ,ЛГАРСКАТА СТЕНОГРАФИЛ. (Продгвлзкенив ot'l течение IV.*) За предлога. § 33. Предлозит'1: се свкрагцаватч. от'Б части както сиглит];, a отгб части ce испиеват'Б. ПБрвит']? сљ, вече напедени вч> § 27 между сиглитгћ, a тука се повториватч., за да ммаме пре-гледт. вврху всичкитг]з. ПрЗздлозитћ могљтб да ce свврзватч. сб послЕдукнцитћ сл^дч. т^јхт. думв (монограмматизувание), ако no този начинв ненастава нЈЈкакво двоувгћние. 3 a б л ж к a. В-Бобш,е сч.крашенинта на пр^длозит^ ста-ват'Б no тон начин-Б, като ce отхвврли посл^дната или иосл^дни букви. (Виждч, притурката § 33.) Превод'Б na нрим-bри'H;. От^ Ti»i>hobo ва вт» Цариграда> no жел^зницата ce отина nphah Руссе и Варна. Св^т'Ј.тт» слицествува ot'l миого хиллди години hacbm'l. Ст» трудт* и честноств челов-ћкт. сполучва вт» всичко нротивт. волита na своитФ, неирил-тсли. Честнит4, правитЈг человФ>ци ce обичатт, ot'l подобнит^ im тФ»хч.; a не-навиждатт. ce и ce гонлта. ot'l бевчестнитФ,. Обади му сл кога отиваигв при иего. Истегчи вода ot'l кладенца. За вт.лка прика8нат'в, a вч.лкг.тч. вт» кошн-рата. И лудт, 6i»ra ot'l иилдо>. Коиго uma слама единч* кошч» иовече отч. тебе, сч. него ce некараИ. Нри сухото гори и суровото, Вс^ко куче прФдт> вратата си лае. ВсЗжи тврси круши uo своитћ влхби. Числителното име. §. 34. Вече обикновенното назначавание на чиолата е един'Б видб стенограФиа, зшцото нб нккои отношенин ce ci>-краш,аватгБ no сллцинтв начшгБ, както и стенограФическото *) Това течение може да ce нодучи njи Редчкцинта uo 5 Фр. ~~ 7 — писмо. Както вт> стенограФИческото писмо, тжи и при обикно-венното навначавание на чиелата (циФрптћ), внактзтч. има дво-нко 8начение: значение на Фигурата си и 8начение на м%стото, което завзима. — Тон начингв на обикновенното б-крУжение на числага може да ее свкрагцава само при окрљглит-ћ цифри, a това е тоже само при т-ћхв отгв нужда. При окрљглит^ циФри нменно отт. една страна нкмаме толкова вр!ше sa исписнание тодкова нули, —загцото езшгвт-в гн неи8говарн,—a отв друга страна лесно би се случило, шото вт> бврзината да заб^л^зжиагв една нула повече или no малко, и ето ти ивведнажв гол-^ма погр^зшка. Ол-ћдователно втенографинта има за окрж.глит^ числа сл^дуктиггћ сгкрагцепин: 1) Ва десетицата, една малка нулица на линнита при каса-телната цифра; н. ир. 10 =10, 5о =50. 2) За стотницата, малка нулица надт. линивта; н. пр. 2° = 200, 8°=800. 3) Ва хилнда (тиои1да), малка чвртица (прилична на стено-граФическото т ) над-в лининта; н. пр. 4' =4000. 4) За десетч. хилнди евединвва се свкрашението за десетв ст> онова за хилнда; н. пр. 8i> = 80,000. 5) Ва стохилнди сведшшва се ст.крагцението sa сто св онова за хиллда н. пр. 7i>= 700,000. 6) За милион'в сгвединн патв двата внака sa хглвда и се иридодаватв касателната цифра; н. ир. 3" = 3,000,000(He-кои стенограФИ иматт. за милион'в='> над'в реда; за били" он'в два такива внакоие; sa трилионгв три и т. н. т.) При разнитћ видове на числителнит^ћ имена придаватв се различш1тг1з окончанин на касателнит-ћ цифри, и ако е в'вз-можно свединвват'в се св г1>х'в. (Виждт. притурката §. 34.) Иревод в на ирим1;рит'1>. Рнм т. лежи на сед^мт. х» шове. Едиич, мћиец-Б има 30 дии, 12 м-ћссци ст,чиннватт> една година, 100 годинн едннт. вЕкт>, Бв.иаритЕ сл* Славннски народт,; сичхиг-fe с;к. около четири милиона u половин.а, on, които едн,ч тре-гина гамо сл свободии. Между сл*ћнцетћ и зомлга има р.чсголние отгб 20 милиона мили. Гкдко nkicoii челов^кт* жив^е 100 годиии. Аз б те'п>рсих'Б вечв три плчти. Колумбч, изнамкри Auepiuca на 3 Аигустч, 1492. Днесч, им.чме 11 ЈОлиИ 1831, (Сл-кдва). — 8 _т- ФРАНДЂ КСАВЕРЂ ГАБЕЛСБЕРГЕРЂ. (Стенограммата će намира на отр. 4 bi. притурката.) СлавниК иаобретателв на стенограФическата система, конто ние застжпваме чрезч. този листђ, се казва Францт, Кеаверт, Габелсбелгерт.. В^зрваме, че всичкигћ почитаеми читате-ли сж, лгобопитни да знантч. н^ш,о изб животђтч, му, и за начина на изнамиранието на системата му. ГабелсбергерЂ се е родилч. на 8 Февр. 1789 год. Баш,а му е 6илгб дворски работникв на гласбени инетрументи и не е билч, до тамч. ваможенч., за да може да подвржа добр^ «ина си Франца. A д^то поел^днии се е толкова образувалч. и е моглч> да се нарече 6аш,а на едно изобратение, това Tp'li6a да го приписваме на безмБрното му трудолшбие, на отличнии му талангч. и на превгБСходво лгобезното му отнасание. Багца му е умр^лт. рано, и маика му вдовица като е тр-ћбало да се грижи sa четирит-fe си малки дгкца, испроводила е Франца ирк баш,а и вч. Хага, за да го научи на нг1>говии занаатт, т. е. сћдларство. Тан работа никак'Б не ое упадала на Фрачца; тоћ ненамиралж никакво удоволство вч> неп и непокнзвалч. никаква наклонноств кгбмгб нен. 1Цастието wy е помогнало, ш,ото упра-вителБТ'Б на черковнии ггћвчески хорч> в-б Хага го е зелч. за свое д%те и го е образувалч. на всичкит'1; предм^ћти. Д1;тет<> твБрд1> добр-ћ е напр^двало и добр^ се е относнло, гцото за малко вр^ше то е придобило уважението на всички, които сж, го познавали и окржжавали. Сљгцото добро иоведение му е помогнало да се сч.бере сч> манастирскит-ћ св^хденици ivi, Атала, които, случаино сж. го сповнали, когато е п^лб сб 1г];вческии xop'i» и cAv го зели да се погрижатв за по-високото му образование. До 1808 год. тоii е слћдпалч. вб гимиазил; a на 1809 год. е ирестанала до сегаганата му помшцб, и тои е 6илб принуденж да напусне училшцето. Вб това BpliMe — за irhroBO 1цастие — случило му се е да се ср'1;ш,не сб изобретатела na лито-граФиита СенеФелдера, които na драго сврдце го е изучилгБ на това искуство което иосл'1ј много му е послужило при об-работванието на стенограФиита. Слкдв малко тои постљиилж 8а канцелвристБ вгб министерството и малко по к'бспо билч. на8начен'Б за министерски секретар'Б. В'б 1817 год. Габелсбергер'Б е започнал'Б да израбогва втевограФическата азбука. Дв к години иодир в това, тои е могл б да стенограФира вт>Баварската камерана двржавнит% гбв^тници. . - 9 — A sa да 6и ce уст.врЂшеетвувалт, вђ своето писмо и да 6и могблђ колкото е вгзможно no скоро да го приложи B'b практика, тои е стенограФиралт> стотини пропов-ћди вгб ЧБрквитћ. По тон начинБ т&и напЂлно е доетигнадБ своита ц^лб, гцото отђ 1822-31 год. тои с'б наи гол^змв yon4iX'b е б^дбзжилт. заедно сб свон ученшгБ Леизара дебатит!? вб Баварската камара. До 1840 год. тои е изучидч. такива ученици, a между т^хт! и сина си, които е лјогбл'б да остави да стенограФиратгБ сами под'Б неговии надзоргБ. Га6елеоергер'Б е умр%лт» на 8 Ннуар. 1849 год. от-в вне-запна смБрт'Б. Bb посл^днитћ дни на живота си, тои е моглт. да ce горд%е, че желанието му ce е иагБлнило, т. е. н^говии 30 годншент. трудгБ е 6илт> поченал в да ce распространнва много добр4>, ионеже вб Германин сљ. били почнали да ce изм^знвватт. T,Yvii обс-товтелствата, ш,ото na стенограФинта ce е показвала гол4јма 6љдаш,ностб. A в'б н4;кои »гкста, каквото МкшхенгБ, Дрезден-b, Лиииска и Виена, Toii е расироводилгБ особенни уче-ници — пропов-ћдници, на коиго главната задача е била да распространвВатБ неговата стенографическа система. За изнамиранието на свонта система Габелсбергер_Б между другото иише и сл^дугогцето: „Когато в-б 1817 год. сбмб започ-налБ да ce занимавамт. сб прелеетната идеа за изнамиранието на ОБрзописа, не сбмб имал в друго предт> вид'Б, осв'1>п'б да по-могнљ на n4>ivoii чиновншсб, които ce намира на висока длгбж-ностб; \а улекча работата му по так'БВ'Б начшгБ, ш,ото наи-важнигћ му приказанин п распор4;ждашш да ce б1;л1,жатч. изб самитг1> му уста. В б онова вр4>ме монта иден ne е била одо-бривана и трћбало е да <е чака 15 год., дод4: да нам4зри монта пврва мислб подвижникђ, които ne само н одобрпвалч. но и практичпо употр'1;блнвалч.. Между това, догд1по аач. при всичкит!. т4;зи прпчини не сбдгб напушал Б идента си, но сбпгб н уиотр^бллвал i. като на вабавление вб свободнит!; си часове, ето че настљпп денвтч. 2f> Maii 1818 год. вч> които ce прокламира и новика вч> жи-вот’Б Ваварската двржавпа Конституцин и пврвото Нпродно Сч>браиие ce свика в'Б 1819 1'од. Тогавами ce е породила мисл-б, ле би могблгб да ce ползувам'Б от'Б това 6е8’Б оеобениа ц!>лб обработвано искусгво, понеже из'Б вћетницитћ сбмб зна-ллТј, че B'b Англии и Францин ича особенни бврзописци за да 61;.д'1;;катБ говорит'1; в-б народнитћ свбраниа. Тогава сбм б вахванал Б да ce занимавам Б сб работата uo сериовно , . . учи.гБ cbM'b esHK'bT'b и пиемото както вч> ткхното естество, тжи и вт, ткхнии сч>ставт> и то OT'b такава точка аркние, конто B'b много отношенин ми е послужила като 8вгкзда водителка при обработвание на д-ћлото ми.“ T'bii cBbpmBa Габелсбергерт. и no HaTaT'bK'b признава, че ст> тудиит-ћ na други, a особенно чрез-b Англиискит1з стено-граФически системи много се е ползувал-в; a преди всичко тои хвади „Notae tironiane“ (римско бврзописание), отч> което се е научил-b, какч. може да се освободи топа искуство чрезч> оциен тифическитк сркдства отч> механизма. Не много години подирн смпртБта му, неговата система се е распространила почти вв всичкит% Европеиски двржани и наи-сетне и B'b нашето отечестио. Габелсбергеровата си-стема се е дЕиствително показала наи-схх>дна тоже за Славин-скитк езици. Превелч, Хр. П. КонстантиновЂ. СТЕНОГРАФИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА. STENOGRAFIJA HRVATSKA. Polag sustava Gabelsbergerova sastavio Franjo Magdić, profesor kr. velike realke u Zagrebu. Drugo izdanje. U Zagrebu 1881. Nakladom sveučilištne knjižare: Albrecht i Fiedler. Tiskom C. Albrechta 85 str. (od ovih 45 autografu van ih u 8-ni) Ciena 1 for. Ocjenjuje M. Vamberger. Sili tibi quaeđam videbuntur obscu-rioia, cogitarc debebis, — nullam ar-tem literis sine interprete et sine ali-qua exercitatione pereipi posse. Cicero, lib. VII ep. XIX. Počam od godine 1804 utire si stenografija i kod nas sve više termin. Prvi joj je temelj položio g. prot. Franjo Magdič, k"ji je priredio Gabelsbergerov sistem za hrvatski jezik, i več godino 1806. kano stenograf s Opačičem bilježio razprave u hrvatskom saboru. Godine 1871 izdade on „stenografiju hrvatsku" polag sustava Gabelsbergerova, po kojem se je sustavu sve do godine 18/5 na gimnaziji i realki u Zagrebu ta znanost gg. Magdičem i Lipežem pivkidice predavala. Po istom sustavu izašla je godine 1875 ,,stenografska čitanka" od A. Bezenšeka koja je več posve razprodana te bi trebal ' svakako prirediti drugo izdanje, jer je kod obuke u stenografiji čitanje stenograma vrlo uuždno. Od godine 187;> do 187‘J podučavaše u stenografiji na kr. gimnaz ji zagrebačkoj g. A- Bezenšek, k■ j i je vlastitom nakladom i izvje.Ve o tom svojem ji tgodišnjem radu izdao. Osim toga uredjivaše g. Bezenšek 3 godine, i to od 1876 do 1878 riedkom požrtvovnosti strukovni list: „Jugoslavjanski Stenograf." Iz J. tečaja toga lista izdano bij»š> prošle godine III. izdanje „nauka o stenografiji". Isto tako bilježio 11 - je g. Bezenšek od godine 1875 do 1878 razprave u hrvatskom saboru. Nu sudbina htjede, da ta radina sila širi stenografiju dalje po slavjanskom jugu, te nam ju iztrgnu i dade bradi Bugarom, gdje ona ved drugu godinu uspješno djeluje. Čovjek bi mislio, da je u nas sada stenografska stagnacija • ali nije. Pred nami leži II. izdanje Magdideve „stenografije hrvat ske", o kojoj demo progovoriti nekoliko riedi. Prije svega spomenuti nam je žalostmi istmu, da kod obra* đjivanja hrvatske stenografije međju ovo malo strukovnjaka neima nikakve sloge, već vlada najbujniji separatizam i tvrdokorna samovolja. Pade godine 1879 imadosmo žalostmi zgodu motriti u „Narodnih Novinah" neetičnu kontroverzu međju g. Bezenšekom i g. Fabianijem, sto prijatelja znanosti samo boljiti može. Jer kakvomu se je nadati napredku u onoj znanosti, kod koje se baš njezini vodje li radi osobnosti ulove u koštac! Koli je divna sloga kod njemačkih Gabelsbergovaca, a kako je kod nas! — Moji učenici nede modi stenografski dopisivati s Magdičevimi, premda obojica sliedimo isti sistem i to samo radi nekih osebujnosti! — Neznani, kojim putem ide g. profesor Miloš Božič u Vinkovcih, ali to znam, da demo tek onda unaprieđiti hrvatsku stenografiju, ako budemo složno radili pod geslom: „considerate omnia et quae bona, tenete". Cjepkanje i razkol donieti de nam propast. Gr. je Magdid započeo težki rad i svršio ga uspjehom, kakav obično imadu prva pođuzeda u svakoj struci. Dodje g. Bezenšek, da nastavi započeto djelo. On uze za podlogu svomu radu, Magdićevu „stenografiju hrvatsku" od godine 1871., ali u nekojih stvarih odusta od nje, jer se ona nije „dovoljno obazirala na bratske narode". Tko je pomno proučio Magdidevu i Bezenšek ovu stenografiju, taj de morati priznati, da je g. Bezenšek in melius usavršivao hrvatsku stenografiju. Njemu se dakle mora oprostiti, što je u nekojih stvarih odustao od g. Magdiča; ali je neoprostivo, što g. Magdič kod U. izdanja svoje „stenografije hrvatske" nije na to dovoljno obzir uzeo, ved uz neznatne promjene nastavlja svoj rad, kako ga je bio započeo. Nalogu, kojemu svaki pisac zadovoljiti mora i koji je Lindner jasno izrazio riečini: „Jede neue Auflage eines Lehrbuehes ist eine Aufforderung an dcn Ver-fasser, dio bcssernde Hand an dasselbe auzulegen" nije g. Magdič zadovoljio. Hrvatski je tekst doduše revidiran, izpravljen i popunjen, ali autografovani dio, stenogram, stari je ukočeni znanac, koji nije dobio novo ruho već tu i tam kakovu novu krpu i takav bi metnut iza restauriranoga hrvatskoga teksta. Da vidimo! Pogledimo najprije na alfabet (1. autografovana str.): Onaj nespretni znak za nj, koji je g. Magdič već u I. izdanju pisao onako, kako pišu Niemci ng, piše on isti tako i u II. izdanju. G. Bezenšek piše nj onako, kako Niemci ein. Ja neznani, da li je g. Magdič pripravljajuć II. izdanje svoje stenografije uvažio Bezenšekov način pisanja konsonancije nj. Da je samo nekoliko reči napisao njegovim znakom, morao bi se uvjeriti, da je u istinu prikladniji, praktičniji, brži i ljepši. Napišimo samo stenografski sliedeče rieči: pomanjkanje, mnienje, vožnja, gnjezdo, ognjište, mržnja iul Znak za konsonanciju nj zaslužuje tim više pomnje, jer ta konsonancija u našem jeziku vrlo često dolazi Tako n. pr. malo ne u svih sub-stantivih, koji su glede trajanja Čina srodni imperfektivnim glagolom; n. pr. u tvorkah na — avanje, — ovanje, — evanje, — ivanje: predavanje, poznavanje, žrtvovanje, djelovanje bolovanje, darovanje, bičevanje, prekorači vanj e, zapisivanje, požrtvovanje, nari-vavanje itd. Kako su neke od tih rieči u II. izdanju str. 2б u Mag-dičevoj stenografiji pisane, a kako bi ih bilježio g. Bezenšek svojim znakom ! Л kako je nadalje na istoj strani malo niže nakazni znak za skupinu — žnj! To je nepraktična i neestetična štaka, kojoj češ teško naći premca u svjetskoj stenografiji. A kako opet onda bilježi g Magdič rieči mržnja, grožnja, vožnja, a kako g. Bezenšek! — Tko toga nerazabire, taj mora da je coecus impugnator veritatis a sana ratione agnitae. Kako liepo izrazuje nadalje g. Bezenšek onaj v pred n i nj i V na koncu rieči. To je tako važno, da bi se g. Magdič absolutno na to osvrnuti morao, ako mu je do lahkoće i brzotočnosti hrvatske stenografije. Bezenšekov znak za nj može liepo ostati i kod superlativa, kako to imade g. Magdič; Bezenšekov znak za ,,naj“ kod superlativa čini mi se da je manje u prilog brzotočnosti, a u obče se teže monogramatizira. Magdičev nj neka nam znači konsonenciju mn, koju on sada stješnivanjem izrazuje, što je vrlo nespretno. Pišimo samo rieči: mnogo, množtva-mnjenje tamno, umno itd. (Iz „Hrv. učitelja11.) (Dalje sliedi.) — TŽSNOPISNE LISTY teč. IX. br. 5: Rozhled. (0 brzopis-iHm stroju. O stenografiji srbskej i hrvatskoj ) — City Londonska (Konec). — Z mć cesty do Berlina (Konec). — Ze spolku (Iz društva). —Vylet do Svvcar (Piše Dr Ružička). — S nem. prilogom. TŽSNOP. T,ISTY br. 6: O soustaveHegerovć (v zboru predaval Dr. Rosickv). — Ze spolku. — Vylet do Svycar. — Razni. S nem. prilogom. TŽSNOPISNINA Beseda teč. II. br. 8: Žlici a učitele ve sta-rćin Rimč — Take Student. — O bratru Palečkovi (Mirno kračeno). Reč Fel Mi’lnaru, — Drobnosti. TŽSNOP. Beseda br. 9: Žaci a učitelć ve starem Itimč.— Halkovi (od Majskćho), —• Takć Student (Mirno kračeno). — Reč Fel Moluara (Silneje kračeno). — Drobnosti. TŽSNOP. Beseda br. 10: Konec člankov iz br. 8 i 9. — StENOGRAPHISCHE JUGENPZEITUNG (Оте nor раФИ-чески вкстпикт. sa млa дежп). Излкзва 1 имб ni. мНсецт. n'b Воена 1ГОД1, редакцинта на 1Пеле|1’Б и ЗвРрзина. — The AnglO-Fkench Stenogeaphek. Redakteur J. P. A. Martin, 73 Neshergatee, Dundee. — Vjroćnl zpr4va prvniho pražkčho spolku stenografu Ga-belsbergerskych za r. 1880. (Годишно изложлие na ппрвото дружество на Pao злсбергерскигћ стенограФи ni. Ilparn год. 1881.) — Изв тоиа изложегше вмждами, че дружеството има 7 иочетни, 4 основателпи, 5 дооисователни, 48 cn магагелни и 37 д+-и-ствукнци членове, г. е, исичко 104 нл. — Иадушергвото на дружеството износи 4393 Фор. 83 н., a i/в сиоита библиотека има 436 д-ћли 1п> 840 свесци. Дружеството има т»же свое соб-ственно нериодическо списание пТ45енописни Листи.“ — Краткое ругсоводство к русскои стенографии (Сиетема Габелсбергера) отб Ивангв Аидр^евичв Устиновг. Харковт> 1881. — Стр. 46 типограФ. и 15 автогр. — U/fena 1 руб. - РљКОВОДСТВО К ПРАКТИЧЕСКОМУ И '.V4EI1H.V РУССКОИ СТЕНО- графии. Огб И. A. Устиновт>. Второ изд. исправл. и доггвлн. — ЦРна 1 руб. 50 коп. — Стенографилта при ГОжнит^ Славлни. Подб тоиа загла-вие донасн виенскии в-ћстникв „Parlamentark едма твврд^ интересна по-дч-лга статин, ковто ш,е преведем'Б и в*б нашето спиеаиие. Д 0 П И C К A. Изт. Софин на 26 К)нии, B'b „Марица“ прочетохме сл-ћдучшцата дописка: Ha 20 НЗнии стана публичентз испитгв ио стенографиита. Всичкит1з, които се новвиха и записаха да даватБ испигб 64>ха равд1злени на три д1злa: 1њрвии, които сљ. учили отт, началото до глаголит!?.. втории от'б глаголит'ћ до кран на пБрвата чзстб на стенограФинта, и третни — пврвата частБ на камарното или парламентарно стенограФическо пиемо. Испитит-b nybxa да се поченатБ часгвтЂ на 5 подирч. пладн"ћ B'B Нар. Схбрание нодгб надзора и нрЗздсћдателството на Г-на Вас. Стоннова, сђв^тпикт* при М-вото на Просв^шението п в-б присљтствието на Дирек-тора на Гимназивта, Архимандрита Кирила. Многоброина пу-блика и отб двата пола ć-feiue се стекла sa да чуе н1ицо за това „чудновато“ писмо. Между зрителит4з бл^швха учителигк и учителкит-b отч. гимназиит-b, м&жка и д-ћвическа, Градскии Кметт, Г. Даскаловв, Секретарвтт, при Сврбсконо консулство Д. Боди които е бил'Б тоже стенограФТ. вт> сврбската скушцина и други. T'bKMo no 5 часа се почнаха тепретическит!; испитва-нин наи напр^дч. отб I отд1зление, което нан-много се отличи. Като се снБршиха тсоретическит-ћ испитпанин ваедно ст» при-игћри, направи се едно сравнение между дописното и камарното стенограФическо писмо. 11очна се практическото испитвание т. е. надџарвапието вв скорошнвание. Наб-напр^дт. се диктува на I отдРление 5 минути ио 50 думи вгб минутата, noe.il; на II отд^ление но 70 думи вб минутата и наи-сетне на Ш-о no 100 думи. Сл1зд'Б това ученицит!, прочетоха no сации редгБ висаното. Cera тр^бваше да се кажатгв нћколко кратки скаски отт> н4јколко ученици и да се дадатт. отличителнит4> свид-ћтел-ства; н'Б понеже б^зше етанало к'бсио, to се остави това ea у-тр4зто. Публиката 64зше много задоволепа. Ha други^з денв вгб нед4зли се стече огце no многоброина публика B'b зданиете на Народното С'Ббрание, и часа no 11 се почна да се вБрши останалото минадии денБ. Г-нт> Тончо Мариновт. отђ III отдг1зление говори вврху историнта на обикновенното писмо и стенограФпата и ш»рху распространението на Габелсбергеровата система, конто е наи-егодна ва всичкит! Славннски езици и конто е присиособена и sa нашии езикч>. Тои свврши като пожела, зцото дано даде Богб ио-екоро да се расоространи това искуство и вч> К)жна Бвлгарин, гдЗзто има толкова нужда, колкото и тука. F-Hi, Хр. II. Константиновч., опиеа живогбгб на Фр. Габелсбергера. Г-нв A. Ташикманов'Б, тлт сјицо отт. 111 отд1>-ление, говори ВБрху полвата от_в стенограФинта, като поблаго-дари отв страна на ученицит!; вч> лицето на пр^дставителн на М-вото на ПросвЗицението, правителството, което се е по-грижило ст. време да доведе единт> специалиств и расадникв на стенограФиита. Тои поблагодари и на еамии труженецв на распространението на това искуство, за 6езм1зрнит1з му трудове, които неуморимо е нолагал'Б за ученицит'! си. Ha конец-в Министерскии СђвЕтншгб сђ една no длт>га красна р^чч. поблагодари на ПроФ. A. Безекшека за трудоветћ и усврдието, които е полагал-в за ученицит-ћ си, чиито отговори показват'Б, че тукБ сљ се употр1зблнвали грудове, енергин и систематика, Bpis'B които напч>лно е оправдалв надЕждата на правителството. Toft похвали и ученицит!, за гд!јто т1з чр1>з'Б своето усврдие ољ, засвидЕтелствували и оправдали изв-кетното на образовании свЗзтв бвлгарс.ко трудолубие. Тои ги насврдчи, Шото и ea напрЕдв да сл^здватв да се трудвтБ за изучванието на тад наука, колто е за вЛзкии истинно образован'Б чело-вћк-в диесч. за днест. необходимо нуждна. Наи-сетн-b се раздадоха отличителниг! листове на отлич-нит1? ученици. Отб пврво отд^ление дадоха испигб около 25 ученика, отб II—4, отч. III—G. Листч. за отличие получиха: OTt III. ОТД^леиие: 1. Хр. П. Константиновг, 2. Тончо Мариновг, 3. Лазарв СараФовг, 4. A. ТашикмановЂ, 5. И. Шандаровг. — Orb II. отд£ление: 1. БадевЂ, 2. Кврсто Кврстевг, 3. Никовђ. Orb I. отд£ленне: 1. Михаилт. ИвановЂ, 2. Спиро ВелевЂ, 3. Младент. Панчовт>, 4. Тодорт> Влаиковч>, 5. II. ЗљбовТ), 6. II. Миховгв, 7. Е. Бе-веншекБ. — Отт, гљрвоначалнит^: 1. СтеФан Б СараФ0вт>, 2. Хр. Станишевг, 3. Н. Сви лревч., 4. С. Болновг, 5. Д. Бучковв, 6. Г. KpeirljeB'b. РАЗЛИЧНИ СТЕНОГРАФИЧЕСКИ НОВИНИ. ГЕРМАНИН. Пр-кдЛзеатеЛБГБ на Кралскии стенографичеекии инсти-тут-Б вгб Дресденч., ПроФ. Кригв, и членвгБ на института 11роФ. Д-ргБ. Цеибик'Б (които е превелч. тоже ГабелсбергерЈ-вата система на рускии) получили сл» витескии КБрстгБ I. кл. от'Б Албрехтов'БГБ орден'Б за васлугигћ no стенограФивта ПроФ. Kриг'Б нататБКБ биде именованв за аочетен'Б членв отб сте- ногр. институтч. вт, Флоренца за д-кто е превелч. Габелсоерге-ровата система на Францускии езикч.. PaftHCKO вестФалскит'ћ стенограФи сљ. имали своето тљзт.-годишно свбрание вч> Ахенч. на 19 К)нии. При топа имало и надварвание вт> бврзописанието, при косто ce диктувало на 4 отд^ленип ст» бБрзина отб 60, 80, 100 и 120 думи вб мунута. Д-рт. Гантерч. двржалч. една скаска вврху катадневното упо-тр%6пвание на етенограФинта, a особенно ш.рху ползата на етеногр. за т-Брговцитк. Послг15 предложи сл^јдукнциН. 3 тези, които се приеха отч> свбранието: 1. СтенограФинта, вт. новото врћме, копто е изникнала изб потрРби на парламенгарнив жи-вог'Б, и копто б^ше наинапр^дБ ограничена вт> малжкч. крљгв на парлам. стенограФИ, е в'Б сегашното си развитие вт. такова положение, ш,ото може да стане всеобшо сркдство за сч>о6ш,а-вание между интелигентнитк. 2. Гаоелсбергеровата система, копто е покавала свопта сгодност-б за повисоката стеногр. пракса, е сгодна no своето естество тоже за подолнит4> нужди какго дописно писмо 3 И двата степена стонтгб bi. между-особна органическа свБрзка; no могж,тгб да ее разд^лптв мето-дически на началнии и повисокии курсв, отб които пБрвии е сгоденБ да разширнва стенограФипта вб пошироки крАгове.“ Б'б Франкфуртч. е изложена при мкстното тљзгодишно изложение една карта за отворено писмо на козто слг написани стенограФически от'Б техника Куна 33000 думи. ABCTPNfl. Вт. Виена стана na 5 и 6 ЈЕОнии стФрание на австр. стенограФИ, на което главната Ц"клБ бкше да се направи единч. CT.I03T. на австро-унгарсктф стенограФИ. Заскданипта ставали в'Б салата на ц. кр. академип на знаншпа. Приеха се 2 резо-лгоции подобни на горнитФ вч> Ахенч>. АНГЛИА. Вб Англин поченалч. да излиза всРка нед^лп едннч. поли-тич. икстникч. с'Б стеногр. писмо нод-б назпание: „The Pho-nographic Neivs". Там'Б тоже ше се основе скоро едно дружество подч. на-знание: Socićtć inteniationale pour l’etude et la discussion de tout projet de langue ecrite universelle. Това ш,е има свои ii'1;cthhki. ^органч.): Arglo-Franch Stenographet.' ‘ Ha 14 KIhhii ce e основало нђ Лондонђ едно дружестпо подб название The „Shortkand Society,u което има за цг1јлб, да Шудира стено1'р. знание и литерагура вб о6ш,е, и ce занимава сб дискусип на началата, които тркба да бждат-в м^зродавни ea усБВБршенстпувание на сгеногр. системи. Приематч. ce за чле-нове лица отб всичкит"!; народности. REVUE STENOGRAPHIQUE CHEZ LES SLAVES 1)U SUD. Dorennvant nous ferons une revue de tous les moilvements, et de toutes les nouvelles de la Science 8tćnographique dans nos pajTs, d'npres le dćsir son- — Ifi — - /. s vent cxprime, de nos collegnes et amis de la stenographie en Allemagne, en France, en Angleterre, et en Italie, qui s’ y interessent, et qui ne connaissent pas la langne Slave. BTILGARIE. Le 29 Juiu c. a. a en lieu le premier ехатеп public de stenographie en Bulgarie. Ont pris part a cet ехатеп les eleves du lyeee de Sofia, et les particu-liers qui ont suivi le cours, en tout 71 personnes. Mr. Vasil Stoi'anoff, Conseil-leur du Ministere de 1’Instruction publique presidait la seance. Etaient presents Mr. le directeur du gymnase, plusieurs professeurs, et maitresses d'ćcoles, le maire de la ville, un public distingue et plusieurs membres de la magistrature. A Гехатеп de la theorie, suivit celui de la correspondauce, et de la stS-nograpliie parlementaire, et eufin le concours en ecriture stSnographique par-tage en trois classes. La premiere avee 50, la II avec 70 et la III avec 100 mots par minute. Trente etudiants ont pris part a ce concours. Ceux qui se sont distingućs ont retju un diplome signe par le professeur de stenographie et le repržsentant du gouvernement. — l*our pouvoir coinpleter le cours de la stenographie bulgare, publie dans notre gazette, le gouvernement bulgare a bien voulu subveutionner notre jour-nal, qui porte maintenant la seconde partie de la stenographie bulgare, d’ une allocation annuelle de 600 francs par une ordonnance du 10 Juin No. 478, de son Altesse le Prince Alexandre I. — La stenographie sera tres probablement employee aussi dans 1’assem-blee de la Province de la Roumelie orientale dans la prochaiue seance du mois d’ Octobre. Le comite permanent avait voulu prendre dans le temps, des stdnographes parmi les eleves de M. Bezenšek, it Sopliia et k Agram, mais sans avoir pu reussir, car ils etaient tous occupes ailleurs. — Les protocoles stenograpliiques de la seconde session de TAssemblee Nationale sortiront bientot de 1’imprimerie. Les sessions qui ont eu lieu 1’annee passee de 15 Octobre jusqu a 15 Decembre sont en tout 46 seances. Les protocoles donneront a peu preš 1000 pages in 4-o c’ est a ce grand volume et faute d’imprimerie qu il faut attribuer le retard de son edition. — Dans le bureau stčnographique etui n t occupes outre 1 aide re-dacteur de cette gazette: Mr George Procliek comme premier stenograplie et Konstantinoff, Tachikmanoff, Sarafoff et tihandaroff. — La stenographie a ete pratiquee encore dans differents proces au tribunal du district a Sopliia, et quelques discours publics de la societe de me-decins par le redacteur de cette gazette et ses eleves. CROITIE. - II y a deux ans, Mr. Magdič a Agram a transforme le Systeme stono-graphique do Gabelsberger a la langne Croate, mais sans arriver au resultats desirčs, et en 1874 son travail a ete entierement arrete. Dans ce temps le redacteur de cette gazette a travaille pour accommoder ce systeme a toutes les langues du Slaves du sud, et il l a publič dans les premieres annees de ce journal. II a eleve pendant 5 ans dans le gymnase d' Agram plus de 200 etudiants. Des qu’il a ete appelč a Sopliia, on ne fait plus apprendre la stenographie au gjmnase d’ Agram, car le gouvernement Croate ne peut pas trouver un professeur assez capable pour cette Science. Mais a Karlstat c’ est Mr. le professeur Wamberge r, un de nos meilleurs eleves, qui professe avec baucoup de succes. — Dans la diete de la Dalinatie a stenographie Mr. A. Boltek aussi un de nos eleves. — Mr. Magdič a publie il y a peu de temps le cours de stenographie (Jroate. D’ apres les critiques publiees, ce nouvau livre aurait vraiment la meme destinde, que le premier edite il y a 10 ans. Le mal que nous trouvons cliez lui est, qu’ il chauge Г unitč du systeme et veut faire de la Croatie une seconde Bologne, ou Mr. Polinski et Olevinslu font aussi la guerro, mais au de-savantage de la science stžnographique. S’ il ne peut pas Stre utile, il ne doit pas tacher d' etre desavantageux._________________________________________ Редактора и ивдателп Ант. Беаеншект.. —- iJrednik i izdavatelj Ant. Bezenšek. Народиа ЦечатиипА^вгб^Исошек-а в% Со*ил, Pril o £ listu. •JU >/ ' V ^ 2- *'*- Г/- ' ^ n/ <$ , '-Ф-& j / 2^*220, i , 2> oto,. от/^ozs/bfe 020, 9OTZ/. tO :j тг/о//г> 02080, 772ćc/& , Г° ^ 7ООТУ0 , /2^ у'02072*', o /cte-O&b 02080, ~/~/&Z~+o£ y /le k- 8/220/00, /^оугоо 277г»»^ ^00 -000^20j>0c/20y/'t> Tio^^o ,^2320099 ećfe^ '220 0Oz//^74222X/. '2 220- 0220Z OtO O202tOb / 3. "o' 'зе ~^- Лјју. Числителномо име. -гС' ___<г£!_У ^&cTccsrtfe — СЛ' -2, &г &^н%~*сг>с-у уЈ0ТУ#--у 3 'З' vž^,- 0y & ?Љ'т4’s -2? &&o>''77lA'?riTb, s 3)^ ć?p _ °У £//пл^лл??ЈЛУ-г' У' *■ уУ _ уг*,- 2у ^ у' 4?_ 2 /г-Зс ć/; /z 2 -<Л /°^Р. А, Л _ *>- е ^ ^ ^-Л I - ^ХЛј_ '2/ /I VL-T^*'0 V ^ Ј ^ ~ ^Л rv~ ^ 'ЗС- п> / '&;■$- /^vy«o -^. ЏМ2-&е/Му/Уји ФранцБ Кс. ГабелсбергерЂ. otu г ✓ Х>' ' * i/^ СГ~ Л сУ г vsC CXl£6/3 г - SUJ Х/Ј /*<4, U& a- « ć d ,l /7с?У- ^z, S£sr s ~ t/1^ e L G- Ce ? /;*£ х ^ 4Zz JCcr'"l yz ju^* У (в pjZ Z ujc^e? ''Z/ t^. t -, '9>j г '€ 4 s /ЈУ Z o& /''-/ -У^ 6- /*s ~Z C — ~~r"-jf* 'fA .jjT? ^ nZ Z /9? Zy <£- Z' o 'u(/~ ^ &Z Z^ Sl L ~S&CL / a- ^p*' //'P 2^» ^ ^ -^'2Л'^—' ~ -—— Q 'УСО—— 2 "? & јСл o 9L £v ,-v’ 0 o s /Zv JL 0 o Z ~YS 2, e viZ Z , 'Жр'г Zf— - £ / - ~ oi c/^5> ^'/ &r\ Jlj Pp. 7^/_ «• <2/л C АуАТ"\ s //7"ж -аб' 'Z'Z e - >2 'UO-jZZ^ eZ iu*< ^ ~ IT e 'e ^ Л' <** г. J г^л^Ј- '/гг’ ^ ~&s / d?°- 96 ~ / s ST. / °> C& <-~ / / S O T^v. '~)£ f/7* (№~\ , /V/ -z/7 "лТ / ^ ^ У^ј/"у . ^ 9 °J /f <6? S С -v /Јт*—— 'v ^ ^/ v~V / ’-zr-~^ćZ _ S Z> *c*~, ^ „ 6/ <Ж Soj ZZĆ 9 ć / ^/- jc c, qc /^V" ч ^j+scz ~ /o Oj s c ^ 4* ✓ з^, /2- <Л£* cr ол/1//'v7' 'У* JJ (У^у /Z— ~ s ^f~^nGe ve ~ za~ ср^/ ~ '^s/7 ^ ^ 'Ууу'>У)~ ^/9 s' //^^>'fl9 9^ s c 7^5 Zć> 2 у/J /Jf9J/Jy s 9}£f—-<у£У Д_ ^v v^', ^ 'ie 7j /ff Zs S -----------^ c ^ ^ О ч. Pred stolom. (Slov. pesen iz etenogr. molitvenika.) C ?s-Z Z1 C гл^ / JzL- C~J LJ? ■ 'V /' _